Жак Сегела

Жак Сегела Jacques Séguéla
френски рекламист
12 април 2011 г.
Роден	23 февруари 1934 г. (90 г.) Париж, Франция
Уебсайт	www.jacques-seguela.com
Жак Сегела в Общомедия

Жак Сегела (на френски: Jacques Séguéla) е френски рекламист, роден е в Париж на 23 февруари 1934 година. Той е съосновател на рекламната агенция RSCG през 1970 година, придобита от Groupe Havas през 1996 година.

Биография

Сегела произлиза от стар род от с. Амели-ле-Бен (Източни Пиренеи). След като прекарва детството си в Перпинян и учи фармация, той решава да се заеме с реклама през 1970 година и основава рекламната агенция RSCG заедно с Бернар Ру, Ален Кезак и Жан-Мишел Годар.

През 1979 той става известен за голямата публика с книгата си: „Ne dites pas à ma mère que je suis dans la publicité… elle me croit pianiste dans un bordel“ (в превод: „Не казвайте на майка ми, че работя в рекламата… тя си мисли, че съм пианист в бардак“. Тази книга е синтез на около дванадесет години от опита му в рекламата, след като е бил известно време репортер във France Soir и после главен редактор в Paris Match.

RSCG се обединява с Eurocom през 1991 година и заедно формират Euro RSCG, като през 1996 година образуват Havas – Advertising, където Жак Сегела е вицепрезидент (заедно с Винсент Болоре, който е акционер на 20% от капитала на Havas).

Политически кампании

Също както във Франция, така и в чужбина Жак Сегела общува с много политически личности.

Във Франция кампаниите на Франсоа Митеран и Лионел Жоспен са водени от Жак Сегел под надслов: „Спокойната сила“ през 1981 година, лозунг заимстван от известната реч на Леон Блум от 5 юни 1936 ^[1][2]: „Победата от 26 април и 3 май днес напълно се утвърждава. Голямо бъдеще се отваря пред френската демокрация. Като премиер аз го заричам да се заеме с тази спокойна сила, която е гаранция за нови победи.“ Изразът „force tranquille“ (в превод: „спокойна сила“) може да бъде открит също и в съчиненията на Франсоа Митеран. Сборникът с текстове писани от Франсоа Митеран озаглавен „Politique“ (в превод: „Политика“) и публикуван през 1977 година припомня пленничеството му в Германия през 1942–1943 година и описва един пейзаж малко след декември 1942: „На пътя на връщане ние се движехме по дължината на Заале, бурна и бърза. Нейното лъкатушене не се дължи на бавността, като това на Шарент, между ниските ливади, а на твърдостта на бреговете, които я отклоняват, тласкат и като че ли изтласкват голяма вълна по течението ѝ на юг. Всичко около мен продължаваше да затвърждава триумфа на спокойната сила“. Съвсем логично може да се смята, че именно в този сборник с текстове Жак Сегела е открил този израз, докато е подготвял кампанията за Митеран от 1981 година. След това идват през 1988 „Génération Mitterrand“ (в превод: „Поколението на Митеран“) вдъхновено от кампанията „Génération Pepsi“ (в превод: „Поколението на Пепси“) от 1984 година или „D'abord l'emploi“ (в превод: „Първо работата“).

Сегела работи за камерунския президент Пол Бия през 1992 година^[3]. Помага на президентите Омар Бонго Ондимба в Габон и Гнасингбе Еядема в Того през 1997 година^[4]. В Сенегал е привлечен от президента Абду Диуф през 2000 година. Участва в кампанията на първия израелски министър Ехуд Барак през 1999 година^[5]. В Полша е работил за полския президент Александър Квашневски през 1995 година.

Търговски марки

За Ситроен, Сегела замисля кампанията „révolutionnaire“ (в превод: „революционен“) за AX. На него се дължи и рекламната позиция на Carte Noire.

Полемики

С наближаването на президентските избори през 2007, той издава заедно с Тиери Сосе „Завземането на Елизе“ – книга за президентските кампании на Петата република. Защитавайки кандидатурата на социалистката Сеголен Роаял, Жак Сегела се показва особено язвителен срещу измяната на Ерик Бесон, бивш държавен секретар по икономика в PS^[6] (в превод:социалистическа партия), който се е присъединил към екипа на Никола Саркози. По-малко от две седмици на 1 май 2007, Жак Сегела официално обявява, че ще гласува за кандидата Никола Саркози на втори тур на президентските избори през 2007, след като е гласувал за Сеголен Роаял на първи тур. В своята автобиографична книга издадена през 2009 г., Жак Сегела разкрива подробности около връзката на Никола Саркози и Карла Бруни. Той твърди, че е бил още от самото начало на срещите между тях.^[7]

През 2009 Сегела е поканен в Тélématin на France 2, още веднага влиза в спор, коментирайки изображението „bling-bling“ на Никола Саркози: „Ако на 50-годишна възраст нямаш Rolex, значи не си сполучил в живота!“ След това по време на едно предаване на Grand Journal, той съжалил, че е изрекъл тези думи: „Казах голяма глупост! И това не е първата!“

Библиография

• 1960: Земята е кръгла (съвместно с Жан-Клод Бодо), Фламарион
• 1979: Не казвайте на майка ми, че работя в рекламата… тя си мисли, че съм пианист в бардак, Фламарион
• 1982: Холивуд пере най-добре, Фламарион
• 1984: Син на рекламата, Фламарион
• 1990: Рекламата е забавна
• 2005: Всички са егоисти
• 2006: Неочаквания разказ на един син на рекламата и една дъщеря на Господ
• 2007: Завземането на Елизе: Президентските кампании на Петата република
• 2008: Неразрешена автобиография
• 2009: Поколение QE (съвместно с Кристоф Хаг)

Източници

1. [La victoire des 26 avril et 3 mai reçoit aujourd'hui sa pleine consécration. Un grand avenir s'ouvre devant la démocratie française. Je l'adjure, comme chef du gouvernement, de s'y engager avec cette force tranquille qui est la garantie de victoires nouvelles.“ (voir L'Ouest Éclair, 6 juin 1936)]
2. [On trouve aussi l'expression „force tranquille“ dans les écrits de François Mitterrand lui-même. Dans un recueil de textes écrits par François Mitterrand intitulé Politique et publié en 1977 chez Fayard, celui-ci évoque sa captivité en Allemagne en 1942-1943 et décrit peu après décembre 1942 un paysage: „[...] Sur le chemin du retour, nous longeâmes la Saale, vive et pressée. Ses méandres ne sont pas dus à la paresse comme ceux de la Charente, entre les prairies basses, mais à la dureté de ses bords qui la rejettent, la repoussent et semblent exciter son flot dans sa course vers le sud. Tout continuait autour de moi d'affirmer le triomphe de la force tranquille.“ (p. 16 du recueil)]
3. [Christophe Champin, Thierry Vincent, „Agence française vend président africain“, dans Le Monde diplomatique, janvier 2000]
4. [Serge Halimi, „Faiseurs d'élections made in USA“, dans Le Monde Diplomatique, août 1999; „Spécial Élections togolaises“, dans Billets d'Afrique, no 59, juin 1998]
5. [Alain Delcayre, „Stéphane Fouks: Génération OPA“, dans Stratégies, no 1095, 2 avril 1999, p. 10]
6. [Question d'Info sur La Chaîne parlementaire, le 22 décembre 2010.]
7. [„ Quand Séguéla raconte LA rencontre“ [archive], 20 minutes, 13 février 2009.]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques Séguéla в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​