Ерхард Хайден

Ерхард Хайден
Райхсфюрер-СС
Мандат	1 март 1927 г. – 6 януари 1929 г.
Предшественик	Йозеф Берхтолд
Наследник	Хайнрих Химлер
Лична информация
Роден	23 февруари 1901 г. Инголщат, Германска империя
Починал	1933 г. (31 г.) Хершинг, Ваймарска република
Полит. партия	НСДАП
Професия	търговец
Военна служба
Години	1918 – 1919
Преданост	Ваймарска република
Род войски	Фрайкорпс
Ерхард Хайден в Общомедия

Ерхард Хайден (на немски: Erhard Heiden) е германски нацистки лидер, сред първите членове на Нацистката партия и третия командир на Шуцщафел (СС).

Той е назначен за ръководител на СС, отначало елитно звено на Щурмабтайлунг (СА) през 1927 г. По онова време СС има по-малко от 1000 души, като на Хайден е трудно да се справи с много по-голямата СА. Хайден няма успех на поста, а членството в СС спада значително под неговото ръководство. Освободен е от поста си, официално поради „семейни причини“, през 1929 г. След това е арестуван, когато нацистите идват на власт през 1933 г., и екзекутиран същата година.

Ранен живот

Ерхард Хайден е роден на 23 февруари 1901 г. в Инголщат, Бавария.^[1] През 1917 г. той посещава училището за подбор на персонал във Фюрстенфелдбрук.^[2] Малко се знае за ранния му живот.^[3]

След поражението на Германия в Първата световна война, хиперинфлацията, масовата безработица, бедността, престъпността и гражданското безпокойство поразяват страната.^[4] През това време, Хайден служи в звеното Фрайкорпс.^[2] Също през 1919 г. в Мюнхен е създадена малка дясна политическа партия, известна като Германската работническа партия (ДАП). През 1920 г. тя променя името си на Националсоциалистическа германска работническа партия (нацистка партия, НСДАП).^[4][5] Тя отхвърля условията на Версайския договор и се застъпва за антисемитизъм и антиболшевизъм.^[6]

На партийни срещи в края на 1919 г. и началото на 1920 г., противници и протестиращи се опитват да саботират речите на Адолф Хитлер и се бият с членове на партията. Решено е постоянна група от членове на партията да служи за защита на нацистките власти в митингите и да нарушава срещите на противниците. Създадени са основите на Щурмабтайлунг (щурмови отряд, СА). Хайден става един от първите членове на нацистката партия и СА. През 1923 г. се присъединява към малката лична охрана на Адолф Хитлер, наречена Щоструп-Хитлер.

Същата година, Хитлер се чувства достатъчно силен, за да се опита да завземе властта в Мюнхен. Вдъхновени от похода към Рим на Бенито Мусолини през изминалата година, нацистите се стремят първо да установят властта си в Мюнхен и след това да оспорят правителството в Берлин. На 9 ноември 1923 г. Щоструп, заедно със СА и няколко други военни части участват в неуспешния Бирен пуч, в резултат на който са убити 16 нацистки поддръжници и 4 полицейски служители. След опита за преврат, Хитлер и други нацистки лидери са лишени от свобода в затвора Ландсберг.^[7] Нацистката партия и всички свързани с нея формации, включително Щоструп, са официално разпуснати.^[8]

СС

След освобождаването на Хитлер от затвора през декември 1924 г., нацистката партия официално се възстановява. През 1925 г. Хитлер разпорежда създаването на нова охранителна група, Шуцкомандо (Команда за защита).^[9] Тя е формирана от Юлиус Шрек и включва стари членове на Щоструп като Емил Маурис и Хайден.^[10][11] През същата година, Шуцкомандо е разширена и преименувана на Щурмщафел и накрая на Шуцщафел (СС).^[12] Хайден се присъединява към СС през 1925 г. и е ранен защитник на отделянето на звеното от СА, неговата организация майка.^[13]

На 1 март 1927 г. Йозеф Берхтолд прехвърля ръководството на СС на Хайден, който е негов заместник-председател. Берхтолд е разочарован от властта на СА над СС.^[14][15] Като ръководител на СС, на Хайден също му е трудно да функционира под по-голямата и по-мощна СА. Под ръководството на Хайден се прилага по-строг кодекс за дисциплина, отколкото би бил толериран в редиците на СА. Хайден по-нататък настоява мъжете под негово командване да не се занимават с партийни дела, които не ги интересуват. Неговото намерение е да създаде малък елитен отряд и да получи по-качествени служители.^[15]

Хайдeн е екзекутиран през 1933 г. по заповед на Химлер (на снимката), бившият му подчинен.

С изключение на района на Мюнхен, единицата не успява да запази инерция. Членството в СС намалява от 1000 на 280, тъй като СС продължава да се бори със СА.^[16] Докато Хайден се опитва да запази малката група да не се разпадне, Хайнрих Химлер става негов заместник през септември 1927 г. Химлер има голям ентусиазъм и визия за СС и показва добри организационни способности, които Хайден използва.^[17] Химлер става движеща сила в рамките на СС и с времето засенчва Хайден.^[18]

След уволнението на Хайден, Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС, с одобрението на Хитлер през януари 1929 г.^[19] Съществуват различни причини за това уволнение. Партията просто обявява, че е по „семейни причини“.^[20] Също така се предполага, че уволнението се дължи на това, че Хайден е свързан с евреите.^[13] От 1928 г. Хайден е съсобственик на предприятие за доставка на облекло, което продава на СС униформи. Друга компания в Мюнхен предоставя на Хайден и партньора си панталоните, които са използвани за СС униформи. Открито е, че тази друга компания е собственост на евреин. Освен това се твърди, че Хайден е реализирал големи печалби от продажбите на дрехи за СС униформи. Така Хайден трябва да подаде оставка като ръководител на СС.^[2] Историкът Адриан Уейл казва, че уволнението е вероятно защото е неефективен в работата, но също така има слухове, че той е полицейски информатор.^[21] При Химлер, СС значително се разширява с течение на времето, като крайната му цел е да се превърне в най-мощната организация в Германия.^[22]

Смърт

След като нацистите идват на власт през януари 1933 г., Хайден е арестуван. По нареждане на Химлер и неговия главен лейтенант Райнхард Хайдрих, той е убит по-късно през същата година от членове на СД (Службата за сигурност). Трупът на Хайден е открит през септември 1933 г. и е погребан на 15 септември 1933 г.^[13]

Източници

1. Kiekenap 2008, с. 233.
2. Miller 2015, с. 52.
3. Kiekenap 2008, с. 233 – 234.
4. Evans 2003, с. 103 – 108.
5. Kershaw 2008, с. 82, 87.
6. Goldhagen 1996, с. 85.
7. Hamilton 1984, с. 160, 172.
8. Wegner 1990, с. 62.
9. Weale 2010, с. 26.
10. Weale 2010, с. 16, 26.
11. McNab 2009, с. 10, 11.
12. Weale 2010, с. 29.
13. McNab 2009, с. 11.
14. Cook Russell, с. 21 – 22.
15. Weale 2010, с. 32.
16. Weale 2010, с. 32, 33.
17. Weale 2010, с. 45, 46.
18. Weale 2010, с. 46.
19. Weale 2010, с. 47.
20. Longerich 2012, с. 113.
21. Weale 2010, с. 33, 47.
22. Weale 2010, с. 300 – 305.

Литература

• Heinrich Himmler's Camelot: the Wewelsburg Ideological Center of the SS, 1934–1945. Kressmann-Backmeyer, 2000. ISBN 978-0-9670443-0-9.
• Evans, Richard. The Coming of the Third Reich. Penguin, 2003. ISBN 978-0-14-303469-8.
• Goldhagen, Daniel. Hitler's Willing Executioners: Ordinary Germans and the Holocaust. Knopf, 1996. ISBN 978-0-679-44695-8.
• Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
• Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
• Kiekenap, Bernhard. SS-Junkerschule: SA and SS in Braunschweig. Appelhans, 2008. ISBN 978-3-937664-94-1.
• Longerich, Peter. Heinrich Himmler: A Life. Oxford, Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-959232-6.
• McNab, Chris. The SS: 1923–1945. Amber Books Ltd, 2009. ISBN 978-1-906626-49-5.
• Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 2. San Jose, CA, R. James Bender, 2015. ISBN 978-1-932970-25-8.
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany. London, Random House, 1991. ISBN 978-0-09-942176-4.
• Toland, John. Adolf Hitler. Garden City, New York, Doubleday & Company, 1976. ISBN 0-385-03724-4.
• Weale, Adrian. The SS: A New History. London, Little, Brown, 2010. ISBN 978-1-4087-0304-5.
• Wegner, Bernd. The Waffen-SS: Organization, Ideology and Function. Blackwell, 1990. ISBN 0-631-14073-5.