Между 1931 и 1934 г. Линдеман е преподавател в Морското артилерийско училище, а между 1936 и 1938 г. е съветник и по-късно началник на конструктивния отдел към ОКМ (Oberkommando der Kriegsmarine – Върховно главнокомандване на военноморските сили). През 1938 г. е повишен в звание Kapitan zur See (отговарящо на капитан I ранг).
Втора световна война
През август 1940 г. на Линдеман е поверено командването на линейния кораб „Бисмарк“. Екипажът изпитва голямо уважение към капитана, който от своя страна, показва силна привързаност към кораба. В битката при Датския пролив, „Бисмарк“ потопява линейния крайцер „Худ“ и нанася щети на „Принс оф Уелс“. На свой ред „Бисмарк“ е потопен след по-малко от седмица, с концентрираните усилия на британскияКралски военноморски флот.
Линдеман умира по време на последната битка на „Бисмарк“ с британски военни кораби. Смята се, че той, адмиралГюнтер Лютиенс и други офицери са убити, когато снаряди от британските военни кораби уцелват мостика на „Бисмарк“. Когато режисьорътДжеймс Камерън отива с експедиция за проучване на останките на кораба за телевизионния филм „Експедиция: Бисмарк“, екипът му открива зеещи дупки от снаряди в мостика – факт, който е в подкрепа на теорията.[1]
Много от членовете на екипажа обаче твърдят, че са видели Линдеман да стои на носа, в близост до кула „Антон“, където е бил с неговия сигналчик и очевидно се е опитвал да го убеди да се спасява. Когато корабът се е обърнал, за момент двамата са стояли на кила. Тогава Линдеман и сигналчика отдават чест и потъват с „Бисмарк“.[2] Тялото на Линдеман не е открито. Награден е с двете степени на Железния кръст в Първата световна война и посмъртно с Рицарски кръст – през 1941 г., за потопяването на британския боен кораб „Худ“.
Оригинален текст на немски в ежедневния доклад на ОКВ
Превод на български
Сряда, 28 май 1941 г.
Wie schon gestern bekanntgegeben, wurde das Schlachtschiff „Bismarck“ nach seinem siegreichen Gefecht bei Island am 26. Mai abends durch den Torpedotreffer eines feindlichen Flugzeuges manovrierunfahig. Getreu dem letzten Funkspruch des Flottenchefs Admiral Lutjens ist das Schlachtschiff mit seinem Kommandanten Kaptitan zur See Lindemann und seiner tapferen Besatzung am 27. Mai vormittags der vielfachen feindlichen Ubermacht erlegen und mit wehender Flagge gesunken.[3]
Както беше съобщено вчера, след славната си победа край Исландия, вечерта на 26 май линейният кораб „Бисмарк“ е уцелен от торпедо от вражески самолет и остава неуправляем. В съответствие с последната радиограма на главнокомандващия на флота адмирал Лютиенс, линейният кораб е победен от превъзхождащите сили на врага и потъва с развети флагове, заедно със своя командир, капитан I ранг Линдеман и смелия си екипаж, на 27 май предиобед.
Бележки
↑((en)) Cameron, James. Expedition: Bismarck. 2002 г.
↑((de)) Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 1. стр. 542.
Литература
((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Trager des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. 2000 г. ISBN 3-7909-0284-5.
((de)) Range, Clemens. Die Ritterkreuztrager der Kriegsmarine. Stuttgart, Germany: Motorbuch Verlag. 1974 г. ISBN 3-87943-355-0.
((de))Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 1, 1. September 1939 bis 31. Dezember 1941. Munchen: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985 г. ISBN 3-423-05944-3.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
