„Ерика“ (Auf der Heide blüht ein kleines Blümelein – В пустошта цъфти малко цветенце) е войнишка песен станала марш във въоръжените сили на Нацистка Германия. Създадена е от германския композитор Хермс Нил (Herms Niel, 1888 – 1954) през 1930-те години, когато той членува в Нацистката партия.
Името „Ерика“ е типично женско име в немския, скандинавския и англосаксонския свят, то идва от растението пирен (немски: Erika; латински: Erica), което е сред символите на германското природно богатство. Творбата на Нил често е била смятана за народна песен и особено в годините на Втората световна война е придобила огромна популярност. Заедно с другите му творби – „Edelweiss“, „Rosemarie“, „Hannelore“, както и на немските студентски песни – „Lore, Lore“, „Schwarzbraun ist die Haselnuss“ текстът ѝ е несложен. Изпъстрен е с умалителни (Blümelein – цветенце; Bienelein – пчеличка; Kämmerlein – стаичка; Schätzelein – съкровищенце, Mägdelein – девойчица), но обратите на ритъма са маршови, така характерни за епохата.
Песента има и финска версия – марш „Kaarina“ (Каарина – финска форма на женското име Карина).
Текст и превод
Ерика
Ерика
Текст на Немски
Приблизителен превод
Първа строфа
Auf der Heide blüht ein kleines Blümelein
und das heißt Erika.
Heiß von hunderttausend kleinen Bienelein
wird umschwärmt Erika
denn ihr Herz ist voller Süßigkeit,
zarter Duft entströmt dem Blütenkleid.
Auf der Heide blüht ein kleines Blümelein
und das heißt: Erika.
Сред полето цъфти малко цветенце
и то се казва Ерика.
Рояк от хиляди пчелички кръжи около Ерика,
защото нейното сърце е изпълнено със сладост,
а от пъстрото ѝ одеяние струи нежен аромат.
Сред полето цъфти малко цветенце
и то се казва: Ерика.
Втора строфа
In der Heimat wohnt ein blondes Mädelein
und das heißt: Erika.
Dieses Mädel ist mein treues Schätzelein
und mein Glück, Erika.
Wenn das Heidekraut rot-lila blüht,
singe ich zum Gruß ihr dieses Lied.
Auf der Heide blüht ein kleines Blümelein
und das heißt: Erika.
Там, у дома, живее русичко девойче
и то се казва Ерика.
Това момиче е моята вярна любима
и моето щастие, Ерика.
Щом цветето в полето разцъфти в червено и лилаво,
аз запявам тази песен за да го поздравя.
Сред полето цъфти малко цветенце
и то се казва Ерика.
Трета строфа
In mein'm Kämmerlein blüht auch ein Blümelein
und das heißt: Erika.
Schon beim Morgengrau'n sowie beim Dämmerschein
schaut's mich an, Erika.
Und dann ist es mir, als spräch' es laut:
„Denkst du auch an deine kleine Braut?“
In der Heimat weint um dich ein Mädelein
und das heißt: Erika.
Друго цветенце цъфти и в стаичката ми
и то се казва: Ерика.
Още в първите утринни лъчи, и във вечерния сумрак
то ме гледа: Ерика.
И тогава ми се струва, че мълви на глас:
„Мислиш ли и ти за малката си годеница?“
Там, у дома, за тебе плаче едно девойче
и то се казва: Ерика.
