Емил Велев Бошнаков е български оперен режисьор и постановчик, реализирал множество оперни спектакли на българската и международна сцена от 1960 до 2006 година.
Кратка биография
Образование
Емил Бошнаков е възпитаник на Московската академия за театрално изкуство. Завършва класа по оперна режисура, ръководен от професор Борис Покровски, главен режисьор на Болшой театър, народен артист на СССР.
След завършване на академичния курс като дипломант представя на сцената на Националната опера и балет в София дипломната си работа – постановка на операта „Халка“ от полския композитор Станислав Монюшко. Държавната изпитна комисия на Московската академия приема постановъчната работа с оценка „Отличен“ и удостоява Бошнаков с квалификацията „оперен режисьор“. Приет е в Болшой театър за 3-годишен стаж под ръководството на професор Покровски.
Заедно с Покровски създават постановките на оперите „Война и мир“ от Сергей Прокофиев, „Хованщина“ от Модест Мусоргски и „Китеж“ от Римски- Корсаков, етапи в развитието на оперния театър.[1]
След завършване на стажа е назначен за режисьор-постановчик в Националната опера и балет. През 1957 г. започва работа в Софийската опера като артистичен секретар, а впоследствие е неин заместник-директор и главен художествен ръководител в периода 1980 – 1985 и 1992 – 1999 г.
С назначаването на Димитър Узунов за директор на Операта през 1972 г. престават да му се дават ангажименти в България.[1]
Сред първите заглавия, които провокират началните му творчески стъпки на сцената на Болшой театър в Москва, Ленинградската опера и Българската национална опера, изпъкват:
Проф. Борис Покровский и Емил Бошнаков, София, 1980 г.
„Сказание за невидимия град Китеж“ – от Римски-Корсаков
„Набуко“ – от Джузепе Верди
„Война и мир“ – от Сергей Прокофиев
В тези постановки участват утвърдени корифеи на българската оперна сцена, сред които Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Никола Николов, Илка Попова, Георги Генов, Катя Попова, Юлия Винер, Надя Шаркова, Надя Афеян.
Редом до тях не само дебютират, а буквално изгряват младите дарования Гена Димитрова („Набуко“), Галина Савова („Сказание за невидимия град Китеж“), Александрина Милчева („Хованщина“ и „Трубадур“), Стефка Минева („Хованщина“ и „Бал с маски“), Светлана Котленко („Набуко“), Димитър Петков („Хованщина“, „Война и мир“, „Борис Годунов“), Никола Гюзелев („Турандот“ и „Хованщина“), Стоян Попов („Набуко“, „Риголето“ и „Хованщина“), Асен Селимски („Война и мир“, „Хованщина“ и „Евгений Онегин“), Стефан Еленков („Война и мир“ и „Хованщина“).[2]
Постановки в чужбина
Театър „Ла Моне“
„Война и мир“ – Сергей Прокофиев – 1960 г.
Програма на постановката „Турандот“ от Джакомо Пучини на Емил Бошнаков в Гран Театро дел Лицео, Барселона, с участието на Пласидо Доминго (1971)
Театър „Сан Карло“, Неапол
„Садко" – Римски-Корсаков – 1961 г.
„Хованщина“ – Модест Мусоргски – 1965 г.
„Борис Годунов“ – Модест Мусоргски (с участието на Борис Христов) – 1970 г.
Гран театро дел „Лицео“, Барселона
„Сказание за невидимия град Китеж“ – Римски-Корсаков – 1970 г.
„Андре Шение“ – Умберто Джордано (с участието на Пласидо Доминго – солист) – 1972 г.
„Атила“ – Джузепе Верди (с участието на Пласидо Доминго – диригент) – 1973 г.
„Макбет“ – Джузепе Верди – 1974 г.
„Турандот“ – Джакомо Пучини – 1975 г.
„Набуко“ – Джузепе Верди – 1976 и 1989 г.
„Хованщина“ – Модест Мусоргски (с участието на Хосе Карерас) – 1988/1989 г.
Театър „Колон“, Буенос Айрес
„Борис Годунов“ – Модест Мусоргски – 1985 г.
Програма на постановката „Атила“ от Джузепе Верди на Емил Бошнаков в Гран Театро дел Лицео, Барселона, с диригент Пласидо Доминго (1971)
Театро „Масимо“, Палермо
„Турандот“ – Джакомо Пучини – 1971 г.
Театро „Романо де Фурвие“, Лион
„Борис Годунов“ – Модест Мусоргски – 1971 г.
Кралска белгийска опера, Гант
„Трубадур“ – Джузепе Верди – 1975 г.
„Херцогът от Алба“ – Гаетано Доницети – 1976 г.
„Андре Шение“ – Умберто Джордано – 1977 г.
Държавна опера, Анкара
„Бал с Маски“ – Джузепе Верди – 1976 г.
Национална опера, Каракас
„Кармен“ – Жорш Бизе – 1977 г.
„Любовен еликсир“ – Гаетано Доницети – 1977 г.
Емил Бошнаков – брошура на Националната опера в Париж (1977)
„Садко“ и "Сказание за невидимия град Китеж” – на Римски-Корсаков
„Борис Годунов“ и „Хованщина“ – Модест Мусоргски
„Набуко" и „Трубадур“ – Джузепе Верди
„Турандот“ – Джакомо Пучини
„Война и мир“ – Сергей Прокофиев
Последната е поставена съвместно с Борис Покровский. Представяни са от състава на Българската национална опера в периода 1960 – 1989 година 174 пъти на най-престижните европейски оперни сцени – в Москва, Париж, Виена, Брюксел, Мадрид, Барселона, Берлин, Неапол, Палермо, Прага, Лозана, Флоренция, Страсбург.
Емил Бошнаков (ляво) и Борис Христов, в ролята на Борис Годунов
.jpg)
.jpg)
