Едмонд Демирджиян

Едмонд Демирджиян
Роден	2 април 1951 г. София, България
Починал	23 юли 2009 г. (58 г.) София, България
Националност	България
Академия	Национална художествена академия
Учители	проф. Димо Заимов
Направление	стенопис
Награди	Награда на София (2006)

Едмонд Агоп Демирджиян е български художник и музикант от арменски произход, живял и работил в България и САЩ.

Образование

През 1971 г. завършва Художествената гимназия в София. През 1978 г. завършва специалност стенопис в Художествената академия в София при проф. Димо Заимов.

Творческа кариера

От 1978 участва активно в художествения живот в България и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта (с маслени и акрилни бои, темпера и акварел) и графиката. Прави стенописи (Гранд хотел „Разград“) и мозайки (халите в Габрово).

През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за „изключителни заслуги в областта на изкуството“. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация „Полък-Краснер“.

През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“, галерия на ул. „Шипка“ 6, София.

Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм.

През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено „Салон-ателие Едмонд“ на ул. 13 март №21 в София.

Едмонд Демирджиян умира на 23 юли 2009 г. от инфаркт. Погребан е в София.^[1]

Изложби

Едмонд Демирджиян, „Риби“

• 2008 Салон-ателие Едмонд – Ню Йорк-Брюксел-Париж
• 2008 Салон-ателие Едмонд – Моята мечта за порядък
• 2007 галерия Ракурси – Това, което има значение
• 2006 галерия Шипка 6 – Непоказвано от Едмонд
• 2004 галерия СИбанк, галерия Артефир
• 2002 галерия Куатро – Глатфелден, Швейцария
• 2001 галерия Възраждане, Пловдив
• 2000 Артеа център, Варна и галерия Александър, София
• 1999 галерия Артин, Варна
• 1988 галерия Крида Арт, София
• 1997 галерия Досев, София и Фоли Тиътър, Канзас сити
• 1996 галерия Лукас, Пловдив; галерия Зинзен, Брюксел и галерия Макта, София
• 1995 Лоби Гелъри, Ню Йорк
• 1994 Гелъри 88, Люксембург; Ева Рейнолдс Файн Арт, Канзас Сити и Олимпик Арт Гелъри, Канзас Сити
• 1993 галерия Зинзен, Брюксел; галерия Кати, София и галерия Урсула Шлотеберк, Норб, Германия
• 1992 галерия Шрьодер, Аугсбург, Германия
• 1991 галерия Идуна, Стокхолм; галерия Лотос, Виена иЛандескултурцентрум, Линц
• 1990 галерия Ил Саджаторе, Рим; Фолксбанк, Дорнбирн, Австрия и галерия Какерлак, Виена

Посмъртно признание

През 2010 г. е учредена Фондация „Едмонд Демирджиян“, която връчва ежегодна награда за живопис за обещаващо развитие и посветеност на изкуството „Едмонд Демирджиян“.^[2][3][4]

Източници

1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
2. „Годишна награда на Фондация „Едмонд Демирджиян“, блог на Фондация „Едмонд Демирджиян“, 10 март 2010 г.
3. Ивана Мурджева, „За една различна награда“, блог на Фондация „Едмонд Демирджиян“, 9 юли 2011 г.
4. „Наградата Демирджиян“, в. „Култура“, бр. 13 (2585), 8 април 2010 г.

Външни препратки

• Блог на Фондация „Едмонд Демирджиян“