Фамилията, с която е известна взема след омъжването си за Ервин Щритматер - също писател, известен романист и драматург, а дотогава носи рожденото си име Ева Браун, с което е съименичка на любимата на Адолф Хитлер.
Като член на комисията по чужда литература към Съюза на писателите в ГДР предприема много пътувания в Съветския съюз и Югославия.
Гробът на Ева Щритматер.
По-късно живее в Берлин и Шулценхоф край Гранзе. Умира през 2011 г.
Творби
От 1966 г. Ева Щритматер започва да публикува стихотворения в списание „Нойе дойче литератур“, а в 1973 г. излиза първата ѝ стихосбирка„Ще направя песен от тишина“[1], която я прави изключително популярна.
Стиховете на поетесата се отличават с прецизни наблюдения над „дребните неща“, с моментни изблици на гняв, едва обуздавани от неизменно присъстващата рима, с любовни признания, за които Херман Кант казва, че "дразнят мъжете-читатели единствено с това, че не са отправени към самите тях".
На много добър прием се радват и стихосбирките ѝ „Лунен сняг покрива полята“ (1975), „Едничка розата надмогва всичко“ (1977), „Разговор между двама“ (1980), „Хелиотроп“ (1983), „Дъх“ (1988), „Под променящата се светлина“ (1990), „Красавецът“ (1997), „Любов и омраза. Потайни стихове“ (2000), „Сто стихотворения“ (2001), „Зимата след лошата любов“ (2004) и „Пейзаж“ (2005).
