Еберхард II фон Шлюселберг или Еберхард IV фон Грайфенщайн-Шлюселберг (на немски: Eberhard II von Schlüsselberg; Eberhard IV von Greifenstein-Schlüsselberg; * ок. 1220; † 1283 или 3 май1284) е господар на Шлюселберг (днес част от Вайшенфелд) в Бавария.[1]
Биография
Той е син на Еберхард I фон Шлюселберг († 14 ноември 1243) и втората му съпруга фон Еберщайн. Внук е на Майнгоц фон Грайфенщайн
(† сл. 1188). Брат е на Улрих фон Шлюселберг († 1288) и Албрехт фон Шлюселберг († 1276), провост в „Св. Ганголф“ в Бамберг.
Преди строежа на замък Шлюселберг фамилните членове се наричат също „фон Грайфенщайн“.[2] Между 1216 и 1219 г. фамилията построява замък Шлюселберг. През 1219 г. те се наричат за пръв път фон Шлюселберг.
През 1280 г. Еберхард II фон Шлюселберг основава заедно със синовете си Готфрид фон Шлюселберг и Конрад I фон Шлюселберг манастир „Шлюселау“ като домашен манастир и гробно място на рода си. Той поставя дъщеря си Гизела като първата абатиса.
За последен път Еберхард се появява през 1282 г. в Швебиш Хал като свидетел на крал Рудолф I фон Хабсбург и цистерцинския манастир Гнадентал.[3]
Фамилия
Първи брак: с жена с неизвестно име и има четири деца:[4][5]
Елизабет фон Шлюселберг († 6 декември 1307), омъжена пр. 26 май 1307 г. за граф Вилхелм I фон Монфор-Брегенц († 6 февруари 1348/8 октомври 1350)
Елизабет фон Цолерн-Нюрнберг се омъжва втори път пр. 13 март 1285 г. за граф Готфрид II фон Хоенлое († 1289/1290),
Литература
Joachim Hotz: Zisterzienserklöster in Oberfranken. In: Große Kunstführer. Band 98. Schnell und Steiner, München, Zürich 1982, ISBN 3-7954-0842-3, S. 80.
Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 121.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 121.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 121., Vol. XVII, Tafel 1.
Източници
↑Identisch mit Eberhard IV. nach Greifensteiner Eberharden?. Das Haus der Bayerischen Geschichte zählt ihn als Eberhard II. Siehe Geschichte von Kloster Schlüsselau (HdBG)