Дружеството на военните писатели и публицисти в България е учредено на 16 септември 1942 г. в София.
История
Дружеството на военните писатели и публицисти в България е създадено с цел насърчаване развитието на военната мисъл и литература в България и обединява всички автори на научни военни трудове, трудове за военната история на българския народ и художествени произведения с военна тематика. Дружеството има военнонаучен и военнохудожествен отдел. Ръководи се от Управителен съвет, чийто по-активни учредители са о. з. генерал-майор Михаил Йовов, о. з. генерал-майор Рашко Атанасов, о. з. генерал-майор Йордан Венедиков и професор Емануил Попдимитров. Дружеството чества бележити дати от българската военна история, провежда конкурси за най-добро литературно-художествено или научно произведение с военен сюжет.[1]
След 9 септември 1944 г. Дружество на военните писатели и публицисти в България продължава своята дейност, като в него членуват генерал-полковник Иван Кинов, генерал-полковник Иван Бъчваров, генерал-майор Владимир Кецкаров, полковник Емил Манов, полковник Иван Аржентински, полковник Хараламби Данаилов, Иван Ненов и др.[1]
През 1949 г. дружеството се саморазпуска.[1]
Председатели
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Бележки
Препоръчителна литература
- Георгиев, Лъчезар. Книгоиздаване и книжнина по документални източници от Държавния военноисторически архив. Велико Търново, Фабер, 2011. ISBN 9789544004798.
