Дрезденска награда за мир
Дрезденската награда е международна награда за мир, присъждана ежегодно около 13 февруари, когато се отбелязва годишнината от разрушаването на Дрезден.
Значение
Наградата е учредена през 2009 г. от асоциацията „Приятели на Дрезден Германия“, основана в Дрезден – филиал на американската асоциация за подкрепа Friends of Dresden Inc. в Ню Йорк, основана от Гюнтер Блобел. С нея се отличават личности с особени постижения в борбата с конфликтите, насилието и ескалацията.
Наградата в размер на 10 хил. евро се дарява от „Фондация Клаус Чира“, а освен нея носителите ѝ получават бронзова статуетка с височина приблизително 30 cm, проектирана от Констсанце Файнт Айснер по модел на фигурата Ernst от фонтана на Моцарт в Дрезден. Върху скулптурата могат да се разпознаят и пораженията от войната, нанесени на оригиналната фигура, изложена в Дрезденския лапидариум.
В допълнение към основното ѝ предназначение според организаторите наградата има за цел да противодейства на присвояването на паметния ден на Дрезден от десни екстремисти.[1]
Първата церемония по връчването на наградата през 2010 г. е отложена с един ден от съображения за сигурност по искане на саксонското министерство на вътрешните работи и се провежда на церемония в операта „Земпер“. През следващите години носителите на наградата Даниел Баренбойм и Джеймс Нахтуей също са почетени в „Земпер“.
Носители
Година
|
Личност
|
Панегирист
|
Основание за присъждане на наградата
|
Изображение
|
2010
|
Михаил Горбачов, бивш президент на Съветския съюз
|
Герхарт Баум
|
за постиженията му „в областта на предотвратяването на конфликтите и насилието“ и по-специално за ангажимента му към ядреното разоръжаване. С инициативата си за едностранно демонтиране на ракетите със среден обсег Горбачов даде знак за края на надпреварата в ядреното въоръжаване и направи „един от най-значимите приноси за предотвратяване на насилието през последните десетилетия“.[2]
|
|
2011
|
Даниел Баренбойм, диригент и пианист
|
Рихард фон Вайцзекер
|
за развитието на оркестъра West-Eastern Divan Orchestra, в който участват музиканти с египетски, ирански, израелски, йордански, ливански, палестински, сирийски и испаноезичен произход.
|
|
2012
|
Джеймс Нахтуай, военен фотограф
|
Вим Вендерс
|
за неговите „снимки, които никога не се забравят. И той прави това като моралист, като човек, който не само се надява, но и вярва, че снимките му могат да доведат до промяна в мисленето.“[3]
|
|
2013
|
Станислав Петров, бивш офицер от съветската армия
|
Клаус Клебер
|
„В нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г. Станислав Петров възпира започването на трета световна война и политиците, които можеха или вероятно щяха да решат друго. Един инженер на служба в Съветската армия, който се изправи пред отговорност, която не би могла да бъде по-голяма - отговорност за оцеляването на човечеството. Той я изпълни, защото взе решението си не като техник, не като офицер, а като човек.“[4]
|
|
2014
|
Емануел Джал, судански музикант и бивш дете войник
|
Фату Бенсуда
|
за неговата музикална и политическа ангажираност срещу военното насилие над деца в Африка
|
|
2015
|
Едуард, херцог на Кент, член на британското кралско семейство
|
Курт Биденкопф
|
за приноса му за помирението между Великобритания и Германия.[5]
|
|
2016
|
Даниел Елсберг
|
Якоб Аугщайн
|
като „родоначалник на разобличителите“. Той вдъхновява другите със своята смелост.
|
|
2017
|
Доменико Лукано, кмет на град Риаче
|
Мартин Рот
|
за приемането и интегрирането на 550 бежанци в село Риаче, в което живеят 1800 души.
|
|
2018
|
Томи Смит, олимпийски шампион и борец за граждански права
|
Гюнтер Валраф
|
„Жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос на подиума на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. е една от най-впечатляващите публични демонстрации срещу расовата дискриминация през миналия век. Мълчалив протест, който се превърна в част от историята на гражданската смелост. Тогавашният олимпийски шампион Томи Смит се превръща в модел за подражание на политически ангажирания спортист. 50 години по-късно расизмът все още съществува. За съжаление темата е загубила малко от своята актуалност. А жестът е останал такъв, какъвто е бил тогава: смел и силен.“ Гюнтер Блобел, съинициатор на Дрезденската награда[6]
|
|
2019
|
Фан Тхи Ким Фук, жертва на войната във Виетнам[7]
|
Джеймс Нахтуай
|
„Активистката за мир е удостоена с наградата за работата си за помирение. Тя последователно отхвърля омразата, посланик на добра воля е на ЮНЕСКО и е създала фондация за деца, засегнати от войната.“
|
|
2020
|
Музун Алмелехан, сирийска активистка в областта на образованието и специална пратеничка на УНИЦЕФ[8]
|
Фан Тхи Ким Фук
|
Тя „е смятана за един от най-силните и влиятелни гласове в борбата за образование на децата в кризисните райони. Започва работата си на 14-годишна възраст в йордански бежански лагер, където е избягала от Сирия със семейството си. За много от бежанците участието в образователни програми не е било най-висок приоритет предвид безнадеждността в лагера. Но Музун обикаля от палатка на палатка и убеждава и родители, и деца колко важно е училището.“[9]
|
|
2021
|
Кристина Марин Кампос, лекар[10]
|
Герхарт Баум
|
„Испанският лекар [...] получава Дрезденската награда от името на медицинския персонал по целия свят, който е свършил и продължава да върши изключителна работа по време на кризата с короната. [...] За да облекчи самотата на пациентите с КОВИД, изолирани в интензивните отделения, Кристина Марин Кампос призова испанското население да пише на болните. Още през първия ден бяха получени 35 000 писма.“
|
2022
|
Роджър Кокс, адвокат, който представлява ищците срещу Royal Dutch Shell[11]
|
Хелена Маршал[12]
|
|
2023
|
Даниел Либескинд, архитект[13]
|
Марион Акерман[14]
|
„Когато всичко изглежда приключило - война, геноцид, терористична атака - това, което остава, е споменът" [...] "А начинът, по който си спомняме, може да определи дали всичко това ще се повтори. Нуждаем се от места за възпоменание и напомняне. И те трябва да са като тези, проектирани от Даниел Либескинд: да не могат да бъдат пропуснати.“
|
|
|
2024
|
Алексей Навални (посмъртно), руски дисидент[15]
|
|
|
|
През 2023 г. за първи път е присъдена почетна награда от „Приятелите на Дрезден“. Неин носител е Герхарт Баум, отличен за „посвещението си на човешките права и мира през целия си живот“. Кметът на Дрезден Дирк Хилберт произнася хвалебствена реч.
Алексей Навални е обявен за носителят на Дрезденската награда за мир за 2024 г. на 4 април 2024 г. – месец и половина след смъртта му в наказателна колония в арктическата Ямало-ненецка област. Церемонията по връчването на наградата е насрочена за 12 май в Дрезденския държавен драматичен театър (Staatsschauspiel Dresden). Вдовицата на политика, Юлия Навалная, е поканена да получи наградата от негово име.[16]
Външни препратки
Източници
|
|