Дрезденска награда за мир

Дрезденската награда е международна награда за мир, присъждана ежегодно около 13 февруари, когато се отбелязва годишнината от разрушаването на Дрезден.

Значение

Наградата е учредена през 2009 г. от асоциацията „Приятели на Дрезден Германия“, основана в Дрезден – филиал на американската асоциация за подкрепа Friends of Dresden Inc. в Ню Йорк, основана от Гюнтер Блобел. С нея се отличават личности с особени постижения в борбата с конфликтите, насилието и ескалацията.

Наградата в размер на 10 хил. евро се дарява от „Фондация Клаус Чира“, а освен нея носителите ѝ получават бронзова статуетка с височина приблизително 30 cm, проектирана от Констсанце Файнт Айснер по модел на фигурата Ernst от фонтана на Моцарт в Дрезден. Върху скулптурата могат да се разпознаят и пораженията от войната, нанесени на оригиналната фигура, изложена в Дрезденския лапидариум.

В допълнение към основното ѝ предназначение според организаторите наградата има за цел да противодейства на присвояването на паметния ден на Дрезден от десни екстремисти.[1]

Първата церемония по връчването на наградата през 2010 г. е отложена с един ден от съображения за сигурност по искане на саксонското министерство на вътрешните работи и се провежда на церемония в операта „Земпер“. През следващите години носителите на наградата Даниел Баренбойм и Джеймс Нахтуей също са почетени в „Земпер“.

Носители

Година Личност Панегирист Основание за присъждане на наградата Изображение
2010 Михаил Горбачов,
бивш президент на Съветския съюз 		Герхарт Баум за постиженията му „в областта на предотвратяването на конфликтите и насилието“ и по-специално за ангажимента му към ядреното разоръжаване. С инициативата си за едностранно демонтиране на ракетите със среден обсег Горбачов даде знак за края на надпреварата в ядреното въоръжаване и направи „един от най-значимите приноси за предотвратяване на насилието през последните десетилетия“.[2] Michail Gorbatschow
2011 Даниел Баренбойм, диригент и пианист Рихард фон Вайцзекер за развитието на оркестъра West-Eastern Divan Orchestra, в който участват музиканти с египетски, ирански, израелски, йордански, ливански, палестински, сирийски и испаноезичен произход. Daniel Barenboim
2012 Джеймс Нахтуай, военен фотограф Вим Вендерс за неговите „снимки, които никога не се забравят. И той прави това като моралист, като човек, който не само се надява, но и вярва, че снимките му могат да доведат до промяна в мисленето.“[3] James Nachtwey
2013 Станислав Петров, бивш офицер от съветската армия Клаус Клебер „В нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г. Станислав Петров възпира започването на трета световна война и политиците, които можеха или вероятно щяха да решат друго. Един инженер на служба в Съветската армия, който се изправи пред отговорност, която не би могла да бъде по-голяма - отговорност за оцеляването на човечеството. Той я изпълни, защото взе решението си не като техник, не като офицер, а като човек.“[4] Stanislaw Jewgrafowitsch Petrow
2014 Емануел Джал, судански музикант и бивш дете войник Фату Бенсуда за неговата музикална и политическа ангажираност срещу военното насилие над деца в Африка Emmanuel Jal
2015 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард, херцог на Кент, член на британското кралско семейство Курт Биденкопф за приноса му за помирението между Великобритания и Германия.[5] Edward von Kent
2016 Даниел Елсберг Якоб Аугщайн като „родоначалник на разобличителите“. Той вдъхновява другите със своята смелост. Daniel Ellsberg
2017 Доменико Лукано, кмет на град Риаче Мартин Рот за приемането и интегрирането на 550 бежанци в село Риаче, в което живеят 1800 души. Domenico Lucano
2018 Томи Смит, олимпийски шампион и борец за граждански права Гюнтер Валраф „Жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос на подиума на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. е една от най-впечатляващите публични демонстрации срещу расовата дискриминация през миналия век. Мълчалив протест, който се превърна в част от историята на гражданската смелост. Тогавашният олимпийски шампион Томи Смит се превръща в модел за подражание на политически ангажирания спортист. 50 години по-късно расизмът все още съществува. За съжаление темата е загубила малко от своята актуалност. А жестът е останал такъв, какъвто е бил тогава: смел и силен.“ Гюнтер Блобел, съинициатор на Дрезденската награда[6] Tommie Smith
2019 Фан Тхи Ким Фук, жертва на войната във Виетнам[7] Джеймс Нахтуай „Активистката за мир е удостоена с наградата за работата си за помирение. Тя последователно отхвърля омразата, посланик на добра воля е на ЮНЕСКО и е създала фондация за деца, засегнати от войната.“
2020 Музун Алмелехан, сирийска активистка в областта на образованието и специална пратеничка на УНИЦЕФ[8] Фан Тхи Ким Фук Тя „е смятана за един от най-силните и влиятелни гласове в борбата за образование на децата в кризисните райони. Започва работата си на 14-годишна възраст в йордански бежански лагер, където е избягала от Сирия със семейството си. За много от бежанците участието в образователни програми не е било най-висок приоритет предвид безнадеждността в лагера. Но Музун обикаля от палатка на палатка и убеждава и родители, и деца колко важно е училището.“[9] Muzoon Almellehan
2021 Кристина Марин Кампос, лекар[10] Герхарт Баум „Испанският лекар [...] получава Дрезденската награда от името на медицинския персонал по целия свят, който е свършил и продължава да върши изключителна работа по време на кризата с короната. [...] За да облекчи самотата на пациентите с КОВИД, изолирани в интензивните отделения, Кристина Марин Кампос призова испанското население да пише на болните. Още през първия ден бяха получени 35 000 писма.“
2022 Роджър Кокс, адвокат, който представлява ищците срещу Royal Dutch Shell[11] Хелена Маршал[12]
2023 Даниел Либескинд, архитект[13] Марион Акерман[14] „Когато всичко изглежда приключило - война, геноцид, терористична атака - това, което остава, е споменът" [...] "А начинът, по който си спомняме, може да определи дали всичко това ще се повтори. Нуждаем се от места за възпоменание и напомняне. И те трябва да са като тези, проектирани от Даниел Либескинд: да не могат да бъдат пропуснати.“ Daniel Libeskind
2024 Алексей Навални (посмъртно), руски дисидент[15] Alexei Nawalny

През 2023 г. за първи път е присъдена почетна награда от „Приятелите на Дрезден“. Неин носител е Герхарт Баум, отличен за „посвещението си на човешките права и мира през целия си живот“. Кметът на Дрезден Дирк Хилберт произнася хвалебствена реч.

Алексей Навални е обявен за носителят на Дрезденската награда за мир за 2024 г. на 4 април 2024 г. – месец и половина след смъртта му в наказателна колония в арктическата Ямало-ненецка област. Церемонията по връчването на наградата е насрочена за 12 май в Дрезденския държавен драматичен театър (Staatsschauspiel Dresden). Вдовицата на политика, Юлия Навалная, е поканена да получи наградата от негово име.[16]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Dresdner Friedenspreis wird erstmals 2010 verliehen. 12. Februar 2009, 2:36 PM GMT (aufgerufen am 15. Februar 2010 via LexisNexis Wirtschaft)
  2. ↑ Michail Gorbatschow mit dem Dresden-Preis ausgezeichnet. 14. Februar 2010, 3:28 PM GMT (aufgerufen am 15. Februar 2010 via LexisNexis Wirtschaft)
  3. ↑ Kriegsfotograf James Nachtwey erhält den Dresdner Friedenspreis bei abendblatt.de, 11. Februar 2012 (abgerufen am 13. Februar 2012).
  4. ↑ Atomkriegsverhinderer erhält Friedenspreis // Архивиран от оригинала на 2013-01-28. Посетен на 2024-04-04. (abgerufen am 17. November 2012).
  5. ↑ Dresden-Preis für Prinz Edward: Preisträger aus guten Gründen, Süddeutsche Zeitung vom 14. Februar 2015, abgerufen am 14. Februar 2015.
  6. ↑ http://dresdner-friedenspreis.de/wp-content/uploads/Pressemitteilung.zip Архив на оригинала от 2024-04-04 в Wayback Machine., abgerufen am 18. Februar 2018
  7. ↑ Tschira Stiftung ermöglicht zum zehnten Mal internationalen Friedenspreis|abruf=2019-01-24
  8. ↑ Internationaler Friedenspreis Dresden-Preis. Abgerufen am 9. Februar 2020
  9. ↑ Syrische Bildungsaktivistin und Kinderorchester aus Prohlis erhalten "Dresden-Preis". Abgerufen am 9. Februar 2020.
  10. ↑ Verleihung des Internationalen Friedenspreises »Dresden-Preis«. Abgerufen am 15. Juni 2021.
  11. ↑ Preisträger 2022. Abgerufen am 19. Februar 2023.
  12. ↑ Birgit Grimm: Architekt Daniel Libeskind mit "Dresden-Preis" geehrt. In: Sächsische Zeitung. 2023-02-19 (kostenpflichtig online).
  13. ↑ Den Internationalen Friedenspreis „Dresden Preis“ 2023 bekommt Daniel Libeskind. Friends of Dresden Deutschland e.V., abgerufen am 20. Februar 2023.
  14. ↑ Birgit Grimm: Architekt Daniel Libeskind mit "Dresden-Preis" geehrt. In: Sächsische Zeitung. 2023-02-19 (kostenpflichtig online).
  15. ↑ https://www.t-online.de/region/dresden/id_100378146/dresden-friedenspreis-geht-an-alexej-nawalny-wer-den-preis-entgegennimmt.html abgerufen am 4. April 2024
  16. ↑ DPA. Dresden Peace Prize to be awarded to late Russian dissident Navalny // Yahoo. 2024-04-04. Посетен на 2024-04-04.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dresden-Preis в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!