PROFILBARU.COM

Добивът на уран в България продължава от 1945 до 1992 г. и е една от най-ранните в Европа, като първите проучвания на потенциалните залежи вероятно са направени през 1938-39 г., или по време на Втората световна война от германски специалисти, които установили находище на уранова руда при Бухово.^[1]^[2]

След края на Втората световна война и с установяването на новата еднопартийна власт на БКП добивът на уран в България се засекретява.

Добив на уран в НРБ

След 1944г. България попада под икономическо и политическо влияние на СССР. Съветските власти разполагат с информация за геоложките проучвания, провеждани преди това от специалисти от Германия. Незабавно е предложено създаване на съветско предприятие с българско участие, като в България са изпратени 300 съветски инженери, а новосъздадената мина е охранявана от съветски вътрешни войски. Дейността на предприятието – Съветско-българското минно дружество, СБМД, е секретна и се осъществява под прикритието на добив на радий, като на политическо ниво за него отговаря лично лидерът на БКП Георги Димитров. Предприятието съществува до 1956 г., когато е създадено обединението „Редки метали“. В него работят 13 000 души. Предприятието е извършвало геоложките проучвания, добива, преработката и износа на извлечения уран. Към него са били още предприятата: „Бухово“, „Тракия“ – Пловдив и „Възход“ – Смолян.^[2]

Урановата мина в Бухово е от изключително значение за съветската ядрена програма през онзи период и произведената в него суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор^[3].

През следващите години са открити още множество находища в Стара Планина, Родопите и другаде. През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив.

През 1992 г. добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен.

Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян^[1].

Добив, запаси, ресурси и средно съдържание на уран в находищата в България^[1]
№	Находище	Доказани запаси и ресурси, т.	Период на добив	Добит уран, т.	Съдържание на уран, %	Остатъчни запаси, т.	Остатъчни ресурси, т.	Съдържание на уран, %
1	Бухово (обл. София) (42°48′04.3″ с. ш. 23°32′41.8″ и. д. / 42.801195° с. ш. 23.544946° и. д.42.801195, 23.544946)^[4]	4611,79	1946 – 1990	4219,4	0,084	165,01	227,38	0,06
2	Пробойница (обл. София) (43°05′17.82″ с. ш. 23°19′44.03″ и. д. / 43.088284° с. ш. 23.328899° и. д.43.088284, 23.328899)^[5]	654,2	1985 – 1989	24,7	0,045	629,5	–	–
3	Курило (обл. София)(42°51′01.46″ с. ш. 23°20′44.25″ и. д. / 42.850406° с. ш. 23.345625° и. д.42.850406, 23.345625)^[6]	526,2	1955 – 1963	252,1	0,098	226,6	–
3			1985 – 1990	47,5	–	–	–	–
4	Сборище (обл. Сливен) (42°41′39.21″ с. ш. 25°59′27.91″ и. д. / 42.694225° с. ш. 25.991088° и. д.42.694225, 25.991088)^[7]	207,23	1971 – 1990	102,5	0,069	64,5	40,23	0,092
5	Сливен (обл. Сливен)	317	1962 – 1981	317	0,106	–	–	–
6	Габра (обл. София) (42°33′17.11″ с. ш. 23°36′39.09″ и. д. / 42.554753° с. ш. 23.610861° и. д.42.554753, 23.610861)^[8]	153,6	1983 – 1989	51,6	0,119	102	–	0,115
7	Бялата вода (42°23′28.54″ с. ш. 23°41′41.61″ и. д. / 42.391262° с. ш. 23.694892° и. д.42.391262, 23.694892)^[9]	464,13	1972 – 1989	243,7	0,053	79,13	15	0,016
7		–	1981 – 1990	141,3	–	–	–	–
8	Костенец	156,82	–		–	–	156,82	0,085
9	Бели Искър	79,4	1956 – 1960	79,4	0,131	–	–	–
10	Партизанска поляна	14,7	1961 – 1962	14,7	0,104	–	–	–
11	Сенокос	235,71	1987 – 1990	78,2	0,048	157,51	–	0,118
12	Игралище	169,41	1982 – 1990	11,9	–	169,52	40,8	0,013
13	Беслет	57,9	1964 – 1969	57,9	0,087	–	–	–
14	Барутин/Доспат (обл. Смолян) (41°35′20.88″ с. ш. 24°09′02.54″ и. д. / 41.589136° с. ш. 24.150707° и. д.41.589136, 24.150707)^[10]	1168,55	1957 – 1989	760,7	0,084	221,62	186,23	0,031
15	Смолян (Герзовица) (41°34′15.62″ с. ш. 24°32′40.07″ и. д. / 41.571006° с. ш. 24.544466° и. д.41.571006, 24.544466)^[11]	1844,46	1958 – 1990	1090	0,099	423,08	331,38	0,087
16	Наречен	58,1	1959 – 1962	58,1	0,05	–	–	–
17	Здравец	247,82	1988 – 1990	7,6	–	240,22	–	0,015
18	Сърница	34,5	1964 – 1969	34,5	0,066	–	–	–
19	Планинец	19,1	1959 – 1960	19,1	0,144	–	–	–
20	Смоляновци	992,3	1985 – 1989	37,2	0,038	557,9	397,2	–
21	Симитли	2334	1984 – 1990	28	–	614,5	1691,5	0,024
22	Елешница (обл. Благоевград) (41°51′25.17″ с. ш. 23°38′24.57″ и. д. / 41.856992° с. ш. 23.640159° и. д.41.856992, 23.640159)^[12]	6115,17	1956 – 1990	3840	0,044	479,79	1795,38	0,051
23	Мелник–Златолист	235,3	1966 – 1973	91,2	0,053	144,1	–	–
24	Селище	–	1961 – 1968	181,5	0,09	124,1	–	–
24	Селище		1970 – 1990	313,4	–	–	–	–
25	Момино (42°18′09.97″ с. ш. 24°53′35.89″ и. д. / 42.30277° с. ш. 24.893303° и. д.42.30277, 24.893303)^[13]	4219,52	1975 – 1990	1238,3	–	782,69	606,62	0,022
25	уч. Церетелево		1984 – 1990	393,8	–	726,19	471,92	0,024
26	Белозем (42°10′36.31″ с. ш. 25°02′50.21″ и. д. / 42.176754° с. ш. 25.047283° и. д.42.176754, 25.047283)^[14]	3145,48	1982 – 1990	559,2	–	438,68	298,49	0,018
	уч. Трилистник	–	1981 – 1990	40,6	–	68,97	80,57	0,02
	уч. Дебър	–	1985 – 1990	91,6	–	911,38	655,99	0,016
27	Маноле	1027,69	–	–	–	207,3	820,39	0,02
28	Хасково	1089,95	1977 – 1990	538,3	–	193,89	357,76	0,018
29	Марица	2675,49	1984 – 1987	0,5	–	–	1992,39	0,032
	уч. Навъсен	–	1978 – 1990	143,4	–	205,07	224,19	0,035
	уч. Троян	–	1989 – 1990	12,1	–	41,01	56,83	0,038
30	Орлов дол	1059,5	1969 – 1987	713	–	–	–	–
	Владимирово	–	1979 – 1986	128,6	–	–	–	–
	Мъдрец	–	1974 – 1985	217,9	–	–	–	–
31	Окоп–Тенево	840,52	1986 – 1990	142,8	–	356,13	341,59	0