„До Чикаго и назад“ е книга от българския писател Алеко Константинов. Това е първият негов пътепис, който той издава през 1893 г.
Повод за написването на пътеписа „До Чикаго и назад“ са приятелите на Алеко Константинов, които го подтикват да оформи своите впечатления на „леки“, „хвърчащи бележки“, т.е. едно увлекателно за онова време четиво, провокиращо към размисли. Пътеписът е създаден през 1893 г. след пътуването на Алеко до Новия Свят, с цел да посети Световното изложение в Чикаго, посветено на 400-ната годишнина от стъпването на Христофор Колумб на американския бряг. Като самостоятелно издание излиза през 1894 година и донася на автора литературна известност. „До Чикаго и назад“ пресъздава пътуване извън границите на България, като същевременно заявява отношението на автора към българската и чуждата действителност. Особено живописни са описанията на американската действителност и на водопада Ниагара.
