Фотография на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „Свети Йоан Канео“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше Димитрия Митан. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми Димитрия Карадимчев, кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче Ангел Узунов како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“
Димитър Карадимчев е роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[1] Димитър Карадимчев става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.[2]
Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“,[2] както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.[3]
Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година.[4]
Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.[6]
Умира на 29 юни 1940 година в София.
Синът му, Васил Карадимчев, е македоно-одрински опълченец в нестроева рота на 5 одринска дружина.[7] През Първата световна война е ветеринарен подофицер в нестроева команда при Главно тилово управление. Носител на сребърен медал „За заслуга“.[8]
Внук на Димитър Карадимчев е известният български композитор Борис Карадимчев.[5]
↑Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 - 101.
