През месец март на 1895 г., в рамките на корабостроителната програма от 1895 г., започва работа над проект за бронепалубен крайцер, действащ в Тихия океан, пригоден да изпълнява ролята на разузнавач и борба с търговското корабоплаване на противника при сравнително неголямо отдалечаване от базите. Проектът е завършен към лятото на 1896 г., след което на стапелите на Галерния остров са заложени еднотипните „Палада“ и „Диана“, а малко по-късно на стапелите на Новото Адмиралтейство и третия крайцер от серията, „Аврора“. Строител на „Диана“ е Александър Иванович Мустафин.
Поради опасност от претоварване на всички крайцери са намалени броя и калибъра на оръдията.
По време на изпитанията, 1901 – 1902 г., се изяснява, че двата първи крайцера не могат да достигнат проектната скорост, независимо от надвишаването на индикаторната мощност на парните машини над проектната.
Обшивката на надводната части на корпуса е от стоманени листове с дебелина от 10 до 13 mm. Подводната част на корпуса е обшита с дебели 1 mm медни листове на 102 mm подложка от тик. Щевните са бронзови. Дължината на външните килове е 39,2 m.
Стоманения настил на палубите с дебелина от 5 до 19 mm, във вътрешните помещения е покрит с линолеум. Горната и баковата палуби са покрити с тикови дъски. Около оръдията на горната палуба, кнехтите и битенгите са настелени дъбови дъски.
Бронеплочите на бронепалубата са дебели 38 mm в хоризонталната част и 50,8 – 63,5 mm по скосовете, гласисът на машинните люкове – 25,4 mm. Кожусите на комините, шахтите на елеваторите, приводите на системите за управление над бронираната палуба са защитени от 38 mm бронирани листове. Тръбата от бойната рубка към централния пост с 89 mm листове. Барбета на бойната рубка и листа, прикриващ входа в рубката е с дебелина 152 mm. За кърмовата рубка напречно на горната палуба е поставен защитен траверс от 16 mm стоманени листове.
Енергетичната установка се състои от три парни трицилиндрови машини с тройно разширение и сумарна мощност 11 610 к.с. с разчет за скорост на хода от 20 възела. Всяка машина има свой кондензатор, през който с циркулационна помпа се използва задбордна вода. Крайцерът има три трилопастнови бронзови гребни винта с диаметър 4,09 m. Десният и средният се въртят на ляво, левият – на дясно.
Парните котли са система „Белвил“ и се намират в три котелни отделения (по 8 котела в носовото и кърмовото, 6 в средното котелни). Над всяко от котелните отделения е поставен комин с диаметър 2,7 m и височина 27,4 m (от решетките).
Корабните цистерни събират 332 тона прясна вода за котлите и 135 тона за битови нужди. Има и две опреснителни установки система Круг със сумарна производителност от 60 тона вода на денонощие.
Въглищата се намират в 24 въглищни ями, разположени на две нива между бордовете при котелните отделения, а също и 8 резервни бункера между бронираната и батарейната палуба по протежение на машинните отделения. Нормалният запас въглища е 810 тона, пълният – 1070 тона.
Електрическият рулев привод е произведен от фирмата „Унион“. Електрическия привод на руля е дублиран от парен и ръчен. Постовете на рулевото управление са в ходовата и бойната рубка, централния боен пост, на кърмовия мостик и в румпелното отделение.
Корабните котви са система „Мартин“. Лодките са: два парни катера, един 18 веслов и един 16 веслов баркас, един 14 веслов и един 12 веслов гребни катера, два 6 веслови велбота и два 6 веслови яла.
Жилищните помещения са разчетени за 570 души екипаж и щаб за флагман на съединение.
Независимо от напредничавото ниво на проектиране, крайцерите от типа „Диана“ се смятат за най-ненадеждните и малопригодни за бойно използване крайцери 1-ви ранг. Причина за това са многото сериозни грешки, допуснати на етапите на проектиране и строителство.
Скорострелността на 152 mm оръдия е 5 изстрела в минута при механично подаване и 2 изстрела при ръчно. Скорострелността на 75 mm оръдия, съответно, 10 и 4 изстрела в минута.
Боезапасът за 152 mm оръдия е 1414 изстрела (бронебойни, фугасни и сегментни снаряди и барутнизаряди в гилзи). Боезапасът за 75 mm оръдия е 6249 изстрела (унитарни патрони с бронебойни снаряди). Боезапасът за 37 mm оръдия е 3600 патрона, а за оръдията Барановски – 1440 патрона.
Системата за управление на артилерийския огън е произведена в Петербургския електромеханичен завод на „Н. К. Гейслер и К°“.
Крайцерът е въоръжен с три торпедни апарата: един надводен (във форщевена) и два подводни (бордови) с общ боезапас от осем 381 mm самодвижещи се мини на Уайтхед образец 1898 г. Кораба може да поставя и носи и тридесет и пет сферични котвени мини.
На 8 април 1903 г. крайцерът пристига в Нагасаки и постъпва в разпореждане на руския посланик в Корея Александър Иванович Павлов.
На 24 април 1903 г. пристига в Порт Артур, след няколко дни отплава за Чемулпо, за да достави Павлов.
Май 1903 г. – Участва в учебните плавания на ескадрата.
1 юни 1903 г. – Изведен във въоръжения резерв.
Септември 1903 г. – Участва в маневри на ескадрата.
1 ноември 1903 г. – Изведен във въоръжения резерв.
В нощта на 26 по 27 януари 1904 г. се намира на дежурство на външния рейд на Порт Артур.
На 28 юли 1904 г. участва в боя в Жълто море, заминава за Сайгон, където на 11 август е интерниран от местните власти до 7 декември.
През 1906 г. крайцерът преминава основен ремонт на корпуса и механизмите и замяна на водогрейните тръби в котлите в Балтийския корабостроителен завод, след което влиза състава на Учебно-артилерийския отряд на Балтийския флот.
От 9 октомври до 16 декември 1907 г. състои в Гвардейския екипаж.
През 1907 – 1909 г. е превъоръжен (количеството на 152 mm оръдия е доведено до десет).
В периода 1912 – 1914 г. преминава основен ремонт на Балтийския завод (сменени са котлите, подменени са главните механизми, поставени са десет 130/55 оръдия образец 1913 г. със съответното преправяне на погребите и механизмите за подаване.
От есента на 1914 г. в състава на 2-ра бригада крайцери на Балтийско море участва в операции по комуникациите на противника, носи патрулна служба, прикрива действията на леките сили на Балтийския флот.
На 16 юни отряда в състав „Громобой“, „Диана“ и пет есминеца получава задача да затруднят транспортните връзки на противника в Норчепингския залив. В 2 ч. 30 мин. нощта отряда се сблъсква с 8 миноносеца на противника. След втория залп на руските крайцери един от германските миноносци исзстрелва към руските кораби две торпеда: едното пресича техния килватерен строй между „Громобой“ и „Диана“, другото отива към кърмата на „Диана“, което принуждава крайцера да маневрира. След третия залп главния миноносец на противника обръща надясно на 8 румба и започва да прикрива с димна завеса следващите го кораби. След четвъртия залпа в надстройките на втория миноносец е забелязана силна светлина, от взрив или от пожар, след което германските кораби бързо се скриват в димната завеса. За времето на боя „Громобой“ изразходва 37 203 mm и 113 152 mm снаряда, а „Диана“ – 103 130 mm.
На 3 март 1917 г. на „Диана“, както и на другите кораби започват разправи над офицерите: матросите убиват старшия офицер на крайцера капитан 2 ранг Б. Н. Рибкин и тежко раняват старшия щурман лейтенант П. П. Любимов.
На 7 ноември 1917 г. влиза в състава на Червения Балтийски флот.
От 4 до 9 януари 1918 г. плава от Хелсингфорс до Кронщат.
От май 1918 г. до 9 ноември 1922 г. се намира в Кронщатското военно пристанище на дълговременно съхранение. 130 mm оръдия на крайцера са свалени и изпратени в Астрахан за поставяне на спомагателните крайцери на Астрахано-Каспийската военна флотилия.
На 1 юли 1922 г. е продаден на съвместната съветско-германска акционерна компания „Деруметал“ като скрап. Есента на 1922 г. е отбуксиран в Германия за разкомплектоване. На 21 ноември 1925 г. е изключен от състава на РККФ.
