Джойс Кери (на английски: Joyce Cary) е виден англо-ирландски писател на произведения в жанра драма, мемоари и документалистика.
Биография и творчество
Артър Джойс Лунъл Кери е роден на 7 декември 1888 г. в Лондондѐри, Северна Ирландия, в семейството на Артър Кари, инженер, и Шарлот Джойс, дъщеря на банкер. След раждането му семейството се премества в Лондон. Голяма част от летата на детството си прекарва в къщата на баба си в Инишоуен в Северна Ирландия и в Кромуел Хаус в Англия, дом на неговия прадядо. Здравето му като дете е лошо, той страда от астма и е почти сляп с едното око, заради което носи монокъл от 20-годишен.
Учи в Клифтън Колидж в Бристъл. В този период умира майка му, завещавайки му малко наследство, което му служи като финансова база до 30-те години на миналия век. Решава да стане художник и през 1906 г. пътува до Париж, а след това учи изкуство в Единбург.
Разбирайки, че не успява в рисуването, се насочва към литературата. Започва да пише поезия и постъпва в Тринити Колидж в Оксфорд, където в периода 1909 – 1912 г. учи право. Там се сприятелява със състудента си Джон Мидълтън Мъри, бъдещ писател, с когото отиват на ваканция в Париж. Ученето не го влече и той напуска университета.
Търсейки приключения, през 1912 г. заминава за Кралство Черна гора и служи в Червения кръст по време на Балканските войни. Впечатленията и преживяванията си описва в „Мемоар на боботите“ (1964), който е публикуван чак след смъртта му.
Връщайки се в Англия на следващата година, опитва да участва в ирландската селскостопанска кооперативна схема, но проектът пропада. Той се включва в нигерийската политическа служба и по време на Първата световна война служи с нигерийски полк, сражавайки се в германската колония Камерун. През 1916 г. е ранен в битката при планината Мора и се връща в Англия в отпуск. Жени се за Гъртруд Огливи и три месеца по-късно се връща в Нигерия оставяйкия я бременна с първото им дете. От 1917 г. служи като колониален офицер заемайки различни длъжности. Виждайки проблемите на местното население и колониалната власт, работи по осигуряването на чиста вода и пътища за свързване на отдалечените села с градовете.
През 1920 г. няколко от историите му, които пише в Африка, са публикувани в американското списание „The Saturday Evening Post“ под псевдонима Томас Джойс. Това го мотивира да напусне службата в Нигерия и да се насочи към писателска кариера. С жена си вземат къща в Оксфорд. Те имат трима синове, включително композитора Тристрам Кари.
Той работи усилено върху развитието си като писател, но краткият му икономически успех скоро приключва, и въпреки че пише неуморно и прави задълбочени проучвания, не може да реализира творбите си. Семейството му преживява трудни времена, особено в годините на Голямата депресия, когато дава под наем къщата си.
Първият му роман „Aissa Saved“ е издаден през 1932 г. Той представя историята на африканско момиче, приело християнството, но все още запазващо езическите си елементи във вярата си. Тази и следващата му книга „Американски посетител“ (1933) не са особено успешни. Едва следващите „Африканската вещица“ (1936), „Castle Corner“ (1938) и „Господин Джонсън“ (1939) му носят известен успех.
За романите си „Castle Corner“ и „Къща на децата“ (1941) ползва впечатленията си от времето преживяно в къщата на баба си в Инишоуен в Ълстър, един от изгубените впоследствие имоти на семейството му. Книгата „Къща на децата“ печели литературната награда „Джеймс Тайт“.
В следващите години Кари пише най-известните си произведения, изследващи историческите и социални промени в Англия през собствения му живот. Първата му трилогия включва романите „Самата изненадана“ (1941), „Да бъдеш поклонник“ (1942) и „Направо от извора“ (1944). Те му осигуряват признание и финансова свобода. Във връзка с есето му „Случаят за африканска свобода“ (1941) е помолен от режисьора Торолд Дикинсън да му помогне през 1943 г. за заснемането на военния филм „Men of Two Worlds“, поставен отчасти в Африка.
През 1946 г. участва във втори проект на Дикинсън в Индия, но борбата на местното население срещу британците налага проектът да бъде изоставен. През същата година е публикуван романът му „Лунна светлина“ за трудностите на жените, с който приключва дългия период на интензивното му творчество.
Съпругата му Гъртруд умира от рак през 1949 г. Същата година е издаден и романа му „A Fearful Joy“ (Страховита радост). В следващите години работи по втората си трилогия.
През 1952 г. здравето му се влошава и в следващите години е диагностициран с тежката диагноза амиотрофична латерална склероза, която води до неговата постепенна и пълна парализа. В началото работи с писалка привързана за ръката му, а след това с диктовка, докато изобщо може да твори.
Романът му „Направо от извора“ е екранизиран през 1958 г. във филма „От първоизточника“ с участието на Алек Гинес, Кей Уолш и Рене Хюстън. През 1990 г. е екранизиран в едноименния филм романът му „Господин Джонсън“ с участието на Пиърс Броснан, Едуард Уудуърд и Мейнард Езиаши.
Джойс Кери умира на 29 март 1957 г. в Оксфорд, Англия.
Произведения
Паметна плоча на родната му къща в Дери
Самостоятелни романи
Aissa Saved (1932)
An American Visitor (1933)
The African Witch (1936)
Castle Corner (1938)
Mister Johnson (1939)
Charley Is My Darling (1940)
A House of Children (1941) – награда „Джеймс Тайт“
The Moonlight (1946)
A Fearful Joy (1949)
Cock Jarvis (1974)
Серия „Първа трилогия“ (First Trilogy)
Herself Surprised (1941)
To Be a Pilgrim (1942)
The Horse's Mouth (1944) Направо от извора, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Людмила Харманджиева
Серия „Втора трилогия“ (Second Trilogy)
Prisoner of Grace (1978)
Except the Lord (1953)
Not Honour More (1955)
Сборници
Spring Song (1970)
Документалистика
Power in Men (1939)
The Case for African Freedom (1941)
Process of Real Freedom (1943)
Dictionary of Cat Lovers (1952)
Art and Reality (1958)
The Captive And The Free (1959)
Memoir of the Bobotes (1964)
Selected Essays (1976)
Разкази
Типично преживяване, сп.: „Съвременник“, София (1997), прев. Здравка Ефтимова
