Завъртането на Земята в продължение на един денКарта на дневната светлина на ЗемятаСлънцето и Луната, символизиращи деня и нощта
Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период, дефиниран като период от време в който Слънцето е над хоризонта, от момента на изгрева до залеза му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи както от географското положение (географска дължина и географска ширина), така и от сезоните. Условно денят се разделя на сутрин, предиобед, обед, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над хоризонта. Денят се различава от денонощието, което е приблизително равно на едно завъртане на Земята около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни – месец. Само месец февруари има 28 или 29 (при високосна година) дни. Дните на седмицата са понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя. В България седмицата започва в понеделник, но в други страни по света като САЩ седмицата започва в неделя.
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (или 86 400 секунди), думата ден се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.
Различават се слънчево денонощие (24 часа) и звездно денонощие (23 часа 56 минути 4 секунди). Разликите между тях са поради въртенето на Земята около Слънцето за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.
Ден
Денят в смисъл на контрапункт на нощта обикновено се определя като периодът от време, през който слънчевата светлина достига директно до земята и е видима за човека. Продължителността на деня е приблизително малко повече от 12 часа. Този ефект се дължи на два фактора:
Слънцето не е точка, но има видим размер от 32 дъгови минути;
Атмосферата пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от ъгъла, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от географската ширина), но възлиза на минимум седем минути.
Делничен ден е този, в който хората обичайно работят. Обратно, неделнични дни са отредените за почивка: събота и неделя.
Продължителност
Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето – точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).
Поради наклона на оста на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението (географската ширина) на наблюдателя и времето (сезона) от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), денят на лятното слънцестоене, а най-къс е на 22 декември, денят на зимното слънцестоене.
В района на полярните кръгове съществува понятие, наречено полярен ден – това е времето за което слънцето е над хоризонта за повече от едно денонощие. Най-краткият полярен ден е около 2 денонощия и се наблюдава на географски ширини от 66°33′, но с отчитане на радиуса на слънчевия диск (15 – 16′) и атмосферното пречупване (на нивото на морското равнище около 35′), е около 65°43′. Най-дългият полярен ден е на самите полюси – северен и южен полюс и продължава повече от 6 месеца. На северния полюс примерно е от 18 март по 26 септември, а на южния – от 21 септември до 23 март. По времето на полярния ден слънцето не залязва, а прави пълен кръг над линията на хоризонта.
С времето земното денонощие се увеличава. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така например средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди на всеки изминал век (средна стойност за последните 2700 години). Вижте приливно ускорение за повече подробности.
Продължителността на едно денонощие е било около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. ритмити (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е новосформирана – преди 4,5 милиарда години, тогава вероятно е било около шест часа, според определени с компютърни симулации стойности.
Таблици с интересни данни
Дати и време на слънцестоене и равноденствие по UTC-0
Славянският, както и повечето европейскоезични преводи на Библията, предават староеврейскатадума יום (йом) с думата „ден“. Всъщност староеврейското יום има смисъл, различен от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със старогръцкотоAion – (Еон) и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В новозаветното разбиране често се привеждат думите на Иисус Христос: „Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът“ (Йоан 5, 17 – 19), за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои протестантски среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението креационизъм.
↑Munsell, Kirk. Mercury: Facts & Figures // Solar System Exploration. NASA, 28 de maig del 2009. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 07-04-2008. (на английски)
.jpg)
.png)
