Системата „Дейви Крокет“ представлява безоткатно оръдие на тринога за стрелба с ядрените боеприпаси M388.Демонстрация на ядрения боеприпас М388 „Дейви Крокет“ от представители на правителството на САЩ. На дънната част на снаряда, между стабилизаторите, излиза зад дънния срез обтекателя на радиовисокомера.Гъбовидни облак при изпитанията на „Дейви Крокет“ по програмата Operation Dominic II (Little Feller I) с мощност в тротилов еквивалент около 18 тона 17.07.1962.
Един от най-малките (по тегло) ядрени боеприпаси[1], създавани някога, „Дейви Крокет“ е разработен в края на 1950-те години в Los Alamos Scientific Laboratory за използване в случай на съветско настъпление на териториите на Западна Германия или на Корейския полуостров. В M388 е използван вариант на боезаряда W54 Y1 със субкилотонна мощност (от 10 до 20 тона в тротилово еквивалент; нерегулируема).
Конструктивно атомния снаряд се състои от главен обтекател, корпус, четири стабилизатора и бойна част.
На външната повърхност на корпуса на снаряда е разположен преключвател с две позиции HI/LO (High)/(Low) за настройване на височината на детониране на изделието. Масата на бойната част Mk-54 е 23 kg, масата на снаряда – 34,5 kg; дължината на боеприпаса е 787 mm, максималният диаметър – 280 mm. Кръговото вероятно отклонение на снаряда е 240 – 320 метра.
Стрелбата с боеприпаса M388 може да се води от 120 mm оръдието M28 (далекобойност до 2 km) или 155 mm оръдие M29 (до 4 km). Двата варианта на оръдия се обслужват от разчет от 3 души и предполагат поставянето на установката на триножник или джип, М29 може да се постави и на гъсеничен транспортьор М113. Оръдието М28 е снабдено с 20 mm пристрелочен автомат. Оръдията са безоткатни, изпълнени по схемата с разширителна камера. Характерната за безоткатните оръдия опасна зона при стрелба с боеприпаси „Дейви Крокет“ е 70×50 m отпред и 70×60 m отзад.
Според изчисленията, за осигуряване на надеждна безопасност на разчета на оръдието от поразяващите фактори на ядрения взрив (за дадената бойна глава главния фактор е йонизиращата радиация), минималното разстояние от точката на взрива до оръдието трябва да е в порядъка 700 – 800 m (погълната доза 1000 бера на разстояние 300 m, 210 бера – на 500 m).
Производството започва 1956 г., общо са произведени 2100 броя.
През 1962 г. на полигона в Невада са проведени 2 изпитания на даденото оръдие с използването на бойни заряди. От края на 1970-те години системата е свалена от въоръжение.
↑Независимо от внушителния калибър на боеприпаса, от 280 mm, неговата маса е около 34 kg. 155 mm снаряди за ядрената артилерия (САЩ), например W-48, при по-малък калибър (но по-голяма дължина, достигаща 846 mm) се характеризират със съществено по-голяма маса, 58 kg, зададена от използването на принципа на детонация – „линейна имплозия“.
