Дафни (дем Горуша)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дафни.

---

Дафни Δάφνη
— село —
Дафни 40.286, 21.148 Дафни Дафни
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Населица
Надм. височина	1040 m
Население	34 души (2021 г.)
Пощенски код	50002
Телефонен код	50002

Дафни или Драмища (на гръцки: Δάφνη, Дафни; през 1927 - 1930 година: Μακρυπλαγιά, Макриплагия;^[1] до 1927 година: Δράμιστα, Драмиста^[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 1040 m надморска височина,^[3] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозадно от Цотили.^[4]

История

В Османската империя

Край селото има останки от две стари селища - Сниверго или Снивиро (Σινίβεργον, Σνίβιρο) и Дзирани (Τζιρανή),^[5] разположено на 3 km североизточно, от което е запазена църквата „Света Параскева“.^[6]

В края на XIX век Драмища е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Драмища живеят 270 гърци християни.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драмища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Драмища (Δράμιστα), Населишка каза, живеят 170 гърци елинофони християни.^[9]

В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в селото има 270 гърци патриаршисти.^[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Драмища остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Макриплагия, а след още три години – на Дафни.^[3]

В 1913 година е построен параклисът „Свети Атанасий“.^[11]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	257[3]	178[3]	229[3]	205[3]	164[3]	137[3]	94[3]	72[3]	63[3]	60	31	34

Личности

Родени в Дафни

• Стефан Нукас (1836 – 1931), гръцки просветен деец

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
5. Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 65. (на гръцки)
6. Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
11. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.