Да бъдеш или да не бъдеш

Вижте пояснителната страница за други значения на Да бъдеш или да не бъдеш.

Монологът на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш…“ в първото кварто от 1603 г.

„Да бъдеш или да не бъдеш“ или още и „Да бъдеш или не“ (на английски: To be, or not to be) е името на известния монолог от III действие, I сцена в „Хамлет“ на Шекспир, написана вероятно през 1600 г.

В монолога унилият принц Хамлет разсъждава върху смъртта и самоубийството. Той оплаква болките и несправедливостта в живота, но знае, че и алтернативата може да е още по-лоша. Речта в пиесата ни помага да разберем колебанието на Хамлет да отмъсти директно за смъртта на баща си, като убие чичо си, доведен негов баща и нов крал Елсинор. Клавдий и съветникът му Полоний подслушват разговора на Хамлет с Офелия.

Крилатата фраза се превръща във философия на съществуването за най-известния главен герой на най-известния англоезичен драматург в историята на изкуството.

Текст

Български I (Гео Милев)
Да бъдеш или не – това е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи —
не повече… И знай, че твоя сън
е краят на сърдечна скръб и хиляди
жестоки удари – дял на плътта!
О, ето край желан! Умри, заспи…
Заспи или пък може би – сънувай?…
Да, и това е пречката; защото
какви ли сънища ще ни споходят
сред тоя смъртен сън, когато ний
отхвърлим всеки земен смут и мъка?
И туй ни спира. Този страх превръща
живота в дълголетна нищета.
Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство в награда
от недостойнството – кой би търпял
това, щом може да намери мир
с едно замахване? Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
да стене в тоз мъчителен живот?
Но ужасът пред нещо след смъртта —
страната неоткрита, от която
не се е връщал никой пътник още —
смущава волята и ето, че
по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
към други неизвестни да се хвърлим.
Така съзнанието ни създава
от всички нас страхливци; и така
естественият цвят на смелостта
изтлява в бледността на наште мисли.
Дела на сила и величие
пред този страх изменят своя път
и губят име на дела… Но тихо!
Вълшебната Офелия!… Спомни,
о, нимфо, всички мои грехове
в молитвите си.

Източници

  • Хамлет, Шекспир – III действие, I сцена (монолог).

Вижте също

Външни препратки

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!