Роден в бедно казашко семейство на 3 декември 1722 г. Завършва Киево-Могилянската академия и отива като певец в императорския хор в Санкт Петербург. Няколко години пребивава в чужбина (Полша, Унгария, Австрия, Германия, Италия). През 1750 и 1751 г. преподава поетика в Переяславската семинария в Украйна. След това от 1753 до 1759 г. е домашен учител, а от 1759 до 1769 г. е преподавател по поетика, гръцки, синтаксис и етика в Харков. Сковорода е бил композитор и автор на много литургически песни. Починал на 9 ноември 1794 г.
Творчество
Сборници с песни и басни
Байки Харківські — сборник от 30 басни, публикуван за първи път посмъртно през 1837 г.
Сад божественних пісень, що проросли із зерен Святого Письма — сборник от 30 песни, публикуван за първи път посмъртно през 1861 г.
Песни и алегории
Латинска басня за вълка и козлето, написана от Григорий Сковорода.
Титулна страница на книгата на Владимир Францевич Ерн „Григорий Сковорода. Живот и учение" (Москва, 1912)
Татяна Шевчук. Факты и мифы о заграничном периоде жизни Г. Сковороды. – В: 35 години катедра „Обща и сравнителна литературна история“ Великотърновски университет. Велико Търново, 2010.
Филмография
Игрален филм „Григорий Сковорода“, филмова студия „Александър Довженко“, 1958. Режисьор Иван Кавалеридзе.
Документален филм „Открий себе си“, Украйна, 1972. Режисьор Роланд Сергиенко.
„И светът не ме разбра...“ Филмово студио О. П. Довженко, СТО „Дебют“, 2004. Режисьор Юрий Зморович и Анатолий Кучеренко. Сценарист Игор Лапински.
Телевизионен филм „Григорий Сковорода“ от проекта „Великите украинци“. Украйна, 2008. Режисьор Алексей Лябах. Сценаристи Иларион Павлюк и Алексий Бобровников. Водещ Остап Ступка.
„Григорий Сковорода“ от поредицата „Лица на украинската история“, НТК на Украйна, 7 юни 2011.
Документален телевизионен филм „Непознатият Сковорода“, НТК на Украйна, 2013. Автор и режисьор на филма Елена Хмирова.
