Григорий Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Бащата на Григорий е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий, поради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. двадесетгодишният Григорий заминава за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.
След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г. монасите от Глосия се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски.
В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си.[1] Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан Архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун – в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.
Издания
Григорий Палама. Слова. С., 1987.
Григорий Палама. Триады в защиту священнобезмолствующих. М., 1996; 2-е изд. СПб., 2007.
Григорий Палама, св. Трактаты. Пер. с греч. и примеч. архим. Нектария (Яшунского). Краснодар, 2007 (Патристика: тексты и исследования).
Григорий Палама, свт. Омилии (в 2-х тт.). М., 2008.
Факрасис, Г. Диспут святителя Григория Паламы с Григорой философом. Философские и богословские аспекты паламитских споров. Пер. с древнегреч. Д. А. Поспелова; отв. ред. Д. С. Бирюков. М., 2009.
Григорий Палама, св. Писмо до монахиня Ксения. Прев. Стоян Терзийски. Ред. Иван Христов. С., 2010.
Григорий Палама, свт. Антирретики против Акиндина. Краснодар, 2010.
Григорий Палама, св. Триади в защита на свещенобезмълвстващите. Зографски манастир, 2011.
Изследвания
Алексий, еп. Сумский. Византийские церковные мистики ХIV века: Препод. Григорий Палама, Николай Кавасила и препод. Григорий Синаит. Казань, 1906.