Горска печурка |
|
Природозащитен статут |
Незастрашен[1] |
Класификация |
|
Научно наименование |
Schaeff., 1774 |
Синоними |
- Agaricus sanguinarius P.Karst., 1882
- Psalliota sylvatica var. fuscosquamata F.H.Møller, 1950
- Psalliota sylvatica var. pallida F.H.Møller, 1950
- Psalliota sylvatica var. saturata F.H.Møller, 1950
- Psalliota sylvatica P.Kumm., 1871
- Psalliota sanguinaria J.E.Lange, 1926
- Psalliota haemorrhoidaria var. straminea Rick, 1919
- Psalliota sylvatica var. amethystina Quél., 1885
- Psalliota sylvatica var. latisquamosa R.Schulz, 1924
- Psalliota amethystina J.E.Lange, 1926
|
Горска печурка в Общомедия |
[ редактиране ] |
Горската печурка, наричана също кафява горска печурка или кървавочервена печурка (Agaricus silvaticus), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae).
Описание
Шапката достига 12 cm в диаметър. На форма отначало е полукълбовидна, а по-късно става изпъкнала и накрая плоска, понякога с малка гърбица. Покрита е с кафяви или червеникаво-кафяви влакнести люспи върху по-светъл кафеникав фон. Самата повърхност е суха, като при нараняване почервенява. Ръбът ѝ е изправен и леко провиснал. Пънчето достига височина 15 cm и е цилиндрично, с разширена основа напомняща на луковица, а понякога и слабо бухалковидно.[2] В горната си част има ципесто пръстенче.[3] На цвят е бяло до кафеникаво. Повърхността му е гладка над пръстенчето и влакнеста под него. В долната част се образуват люспици. При нараняване почервенява. Споровият прашец е черно-кафяв. Месото на гъбата е бяло, но при излагане на въздух почервенява, макар и по-слабо в долната част на пънчето. Има добри вкусови качества.[4]
Местообитание
Среща се често през лятото и есента, обикновено във вътрешността на иглолистни и широколистни гори. Расте поединично или на групи.
Източници
Нормативен контрол | |
---|
|