Глазковската култура е археологическа култура от южната част на Сибир, датирана към периода 1800-1300 година пр.н.е..
Повечето проучени находки са от Прибайкалието — горното течение на Ангара и Лена и долното течение на Селенга. Стопанството е основано на риболова и лова, като повечето инструменти са каменни, макар че има и отделни метални (медни и бронзови) предмети. Глазковската култура има някои сходства със съвременната традиционна култура на народите от сибирската тайга - евенки и юкагири.[1]
Глазковската култура се свързва с предците на съвременните евенки и евени, които по-късно заселват вътрешността на Сибир.[2] На нейната територия през 11 век пр.н.е. възниква културата на плочестите гробове.
Бележки
- ↑ Окладников, А. П. Глазковская культура // dic.academic.ru. Академик, 2010. Посетен на 14 февруари 2013. (на руски)
- ↑ Древнейшая история // baikal-discovery.ru. baikal-discovery.ru, 2013. Посетен на 14 февруари 2013. (на руски)
