Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва архиерейската мантия. На 22 декември 1897 година Герасим Струмишки е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия.
Герасим Струмишки е трън в очите на местните османски власти и водачите на гръцката партия в града. Струмишкият каймакамин го подозира в революционна дейност, а Високата порта настоява за отзоваването му. На 16 март 1904 година гъркоманинът Васил Христоманов, оръдие на местния гръцки владика и човек на турската тайна полиция, извършва в Струмица неуспешен опит за покушение срещу митрополита.[5]
Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 година. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев.[6] Още с въздигането си в архиерейски сан, той влиза в остър конфликт с ръководството на Струмишки революционен окръг на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител – войводата Христо Чернопеев. Конфликтът се изостря особено през 1905 година, след осъждането му условно на смърт от Струмишкия районен конгрес. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му:
„
- Властта ме гони и иска да ме махне от Струмица, защото съм бил с комитета, а комитетът иска от мене пари и ме преследва, защото не съм с него!
“
Давайки си сметка за последиците за българската национална кауза, ръководителите на Струмишкия революционен окръг не изпълняват присъдата.[7]
След Солунските атентати от 1903 година, струмишкият гръцки митрополит убеждава турската власт да постави Герасим Струмишки под домашен арест и да не го признава за митрополит. Местната телеграфопощенска станция не приема и не предава официалните писма и телеграми адресирани до него. Едва на 4 юли 1903 година, след застъпничеството на едно посолство, Герасим Струмишки е освободен от ареста. [8] По това време негов секретар е Аристотел Дудулов.[9]
От 1 юни 1915 година до 21 юни същата година, Герасим Струмишки поема временно управлението на Неврокопска епархия.[10]
Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.
Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 година в София. Погребан е криптата на катедралната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица, чийто строеж той инициира.
Името „Митрополит Герасим“ носи улица в центъра на Петрич.
↑„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108.
