Георги Радев (дипломат)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Радев.

Георги Радев
български дипломат
Роден
1874 г.
Починал
1941 г. (67 г.)

Учил вАтински университет
Битолска гръцка гимназия
Семейство
БащаПетър Радев
Братя/сестриАлександър Радев

Георги (Гоце) Петров Радев е български дипломат от началото на ХХ век.

Биография

Гоце Радев е роден в 1874 г. в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя.[1] Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Александър Радев е виден български политик. Майка му е влахиня от Крушево.[4]

Гоце Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година.[1] Работи като чиновник в българското външно министерство. Около 1904 година става началник на политическия отдел в министерството.[4][5] В 1914 година е управляващ българската легация в Атина.[6]

В 1921 - 1922 е пълномощен министър в Швейцария, в 1922 - 1925 година в Италия и в 1923 - 1925 година в Испания със седалище в Рим. След това е Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията от 1931 до 1935 година.[7]

Умира в 1941 година.[8]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Радев
(1810 — 1875)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Радев
 
Мария Робева
(1858 — ?)
 
Никола Робев
(1831 — 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Радева
(1868 — 1951)
 
Александър Радев
(1864 — 1911)
 
Георги Радев
(1874 — 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Христовъ, К. Д-ръ Александъръ П. Радевъ // Илюстрация Илиндень VIII (6 (76). София, Издание на Илинденската Организация, юний 1936. с. 6.
  3. Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. а б Енциклопедия на български родове // Посетен на 29 юли 2014.
  5. Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. София, Фондация „Българска наука и култура“, 1996. с. 252.
  6. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
  7. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
  8. Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588.
Панчо Хаджимишев български пълномощен министър в Атина
(23 март 1914 – 29 юни 1914)
Георги Пасаров

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!