Генчо Новаков

Тази статия е за Уста Генчо Малкия. За Уста Генчо вижте Генчо Кънев.

---

Генчо Новаков
български резбар и каменоделец
Роден	1846 г. Генчовци, Османска империя
Починал	1912 г. (66 г.)

Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) е български строители, самоук архитект, резбар и каменоделец от Тревненската художествена школа.^[1]

Биография

Роден е през 1846 г. в село Генчовци, област Габрово. Калфа е на Генчо Кънев. Помага при изграждането на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. Гради църквите „Св. Троица“ в Габрово през 1881 г. и „Св. Димитър“ в Мъглиж през 1891 г. Негово дело са църквите „Свети Архангел Михаил“ в Лесичери, „Свети Димитър“ в Калояновец и „Свети Димитър“ във Винарово, както и „Свети Георги“ в Долна Оряховица. В периода 1883 – 1886 г. построява камбанарията на църквата „Св. Троица“ в Свищов, а през 1906 г. на „Св. Богородица“ в Търговище. Важното в историята на дюлгерският занаят е, че при земетресението през 1977 година в Свищов църквата „Света Троица”, построена от Колю Фичето, се срива до основи, но камбанарията, строена от Генчо Новаков, остава да стои изправена.^[2]

Умира през 1912 г.^[1]

Галерия

• 
  „Света Богородица“ в Търговище
• 
  „Света Троица“ в Свищов
• 
  „Света Троица“ в Габрово
• 
  „Свети Димитър“ в Мъглиж

Източници

1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3114.
2. Духлински, Любомир. Е изъ рука Уста Генчо Новакув // literaturensviat.com. Посетен на 31 май 2024.