Генко Матеев Попов е виден български архитект от първата половина на XX век.[1]
Биография
Генко Попов е роден в 1889 година в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя в семейството на свещеника Матей Петков Сарджов Брадински. Чичо му Мино Сарджов е деец на ВМОРО.[1] Учи архитектура в Политехниката в Мюнхен.[2] В Политехниката учи заедно с Георги Овчаров и след завършването им в 1923 година в България двамата основават архитектурното бюро „Овчаров-Попов“.[2][3] В 1924 годита бюрото им печели международен конкурс за проекта на сградата на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, завършена в 1928 година.[2][3] През 1926 г. бюрото изработва проекта на дома и ателието на Сирак Скитник.[2] В 1928 година бюрото заедно със строителното предприятие „Пител-Браузеветер“ и командитно дружество „Петров & Сие“ купува от семейство Стоянович за 3,7 милиона лева имота на ъгъла на улиците „Патриарх Евтимий“ № 62 и „Витошка“ № 67 и изгражда там една от забележителните сгради на София, известна като Аптека.[4] В 1930 година Овчаров и Попов се разделят.[5] В 1932 година Генко Попов изработва проекта за паметник на маестро Георги Атанасов в Пазарджик.[6][7]
