„Генералът на мъртвата армия“ (на албански: Gjenerali i ushtrisë së vdekur) е роман от 1963 г. на албанския писател Исмаил Кадаре. Това е най-приветстваният от критиката роман на автора.[1] Кадаре е насърчен да напише книгата от Драго Силичи, литературен критик и директор на държавното издателство Naim Frashëri.[2] Публикувана е за първи път, когато писателят е на 26 години.[3]
Сюжет
В началото на 60-те години на ХХ век, почти 20 години след края на Втората световна война, италиански генерал, придружен от свещеник, който също и полковник от италианската армия, е изпратен в Албания, за да намери и събере останките на своите сънародници, загинали по време на войната и да ги върне за погребение в Италия.[3] Докато организират разкопките, двамата се чудят на мащаба на задачата си. Генералът разговаря със свещеника за безсмислието на войната и безсмислието на тяхното начинание. Докато навлизат по-дълбоко в албанската провинция, те откриват, че са следвани от друг генерал, който търси телата на германски войници, убити през Втората световна война. Подобно на италианския си колега, германецът се бори с неблагодарна работа в търсене на останки, които да отнесе обратно у дома за погребение, и поставя под въпрос стойността на подобни жестове с национално значение.
Романът първоначално е критикуван от албанските официални литературни критици, а след това е пренебрегнат, сякаш не съществува. Причината за това е, че Кадаре избягва социалистическия реалистичен стил, както и тематика, свързана с комунистическата партия. Романът на Кадаре е в рязък контраст с други писатели от онова време, които прославят комунистическата революция или пишат за идеологическото слънце, което топли всички комунисти.[4][5]
Въпреки че това е най-известният му роман и той самият го смята за добър като литературна стойност, Кадаре не го смята за най-доброто си произведение.[8]
Преводи
За първи път „Генералът на мъртвата армия“ е преведен на български от Марина Маринова,[9] като е публикуван от „Народна култура“ през 1966 г.[10] След това е преведен на сърбохърватски от Есад Мекули и публикуван през 1968 г.[11] Следва превод на турски от Атила Токатлъ и Недждет Сандер и публикуване през 1970 г. в Истанбул.[12]
Английският превод от Дерек Колтман не е направен директно от албанския, а от френското издание от 1970 г. През 2000 г. е публикуван ревизиран английски превод.
Адаптации
Романът вдъхновява три филма: „Генералът на мъртвата армия“ на Лучано Товоли с участието на Мишел Пиколи и Марчело Мастрояни в ролята на италианския генерал, „Завръщането на мъртвата армия “ на Димитър Анагности (на албански: Kthimi i Ushtrise se Vdekur) – албански филм от 1989 г. филм с участието на Буяр Лако и „Животът и нищо друго“ на Бертран Таверние с участието на Филип Ноаре.[3]
Театър
Книгата е адаптирана за сцена и е често играна пиеса в албанските театри и в някои съседни страни.[13]
↑Apolloni, Ag. Paradigma e Proteut. Prishtinë, OM, 2012. с. 33–34. "Romani Gjenerali i ushtrisë së vdekur i Ismail Kadaresë, i botuar në vitin 1963, u kritikua nga kritika zyrtare, mandej u hesht sikur të mos ekzistonte fare, për t’u shfaqur prapë në vitin 1967 si një version i ri i romanit, natyrisht me disa kompromise të vogla, të cilat prapë nuk e kënaqën kritikën zyrtare, por as nuk e dëmtuan dukshëm veprën; assesi romani nuk arriti të deformohej siç e donte doktrina socrealiste. Ndryshe nga Shuteriqi, Musaraj, Abdihoxha etj., që glorifikonin revolucionin dhe socializmin; ndryshe nga idealisti Petro Marko që udhëhiqej nga ideja e internacionales komuniste; ndryshe nga Dritëro Agolli që kritikonte lëshimet e sistemit, por jo sistemin, - Ismail Kadare me romanin e parë kishte injoruar stilin socrealist, kishte shmangur heroin pozitiv, kishte harruar qëllimisht rolin e Partisë në zhvillimet aktuale dhe kishte treguar se mund të shkruhej roman edhe pa e përmendur Partinë dhe pa pasur nevojë për mësimet e Gorkit, të cilat ai i kishte konceptuar si vdekjeprurëse për letërsinë e vërtetë. Ashtu si e kishte injoruar ai Partinë, edhe Partia do ta injoronte atë. Në shkrimet kritike që bëhen gjatë viteve ’60, Kadare herë “këshillohet” si duhet të shkruajë në të ardhmen, herë përmendet kalimthi, e më shpesh injorohet fare. Derisa shkrimtarët zyrtarë të Shqipërisë, ndiheshin komod me sistemin dhe shkruanin për diellin ideologjik që i ngroh të gjithë komunistët njësoj, Kadare nuk ia hiqte retë as shiun tokës shqiptare. Përballë zhvillimit industrial të vendit, përballë peizazheve urbane dhe motit të mirë që proklamonte Partia dhe letërsia e saj, në romanet e Kadaresë ishte një truall i vështirë dhe vazhdimisht bënte mot i keq. (на албански)
↑Morgan, Peter. Kadare: Shkrimtari dhe diktatura 1957-1990. Tiranë, Shtëpia Botuese "55", 2011. ISBN 978-9928-106-12-4. с. 89. (на албански)
