Графично изобразяване на скалата за вулканичния експлозивен индекс
Вулканичният експлозивен индекс (ВЕИ) (също VEI, от английски: Volcanic Explosivity Index) е създаден през 1982 г. като начин за описване и сравняване на относителната сила на експлозивните вулканични изригвания.[1]
Създаване и характеристика
Размерът и силата на вулканичните изригвания в историческо време се отчитат само на базата на наблюдение и описание, които зависят много от опита и гледна точка на наблюдателя. За да се премахне максимално субективният фактор, през 1982 г. Крис Нюхол от научната организация за геоложки проучвания на САЩ(USGS) и Стивън Селф от университета в Хавай(University of Hawaii) създават скалата за силата на вулканичните изригвания.[2] Тя има някои прилики със Скалата на Рихтер за определяне и сравняване силата на земетресенията. Състои се от прости цифрови индекси, които, в зависимост от силата на изригването, се увеличава от 0 до 8. Всеки следващ индекс, с изключение на 1 и 2, маркира 10 пъти по-силно изригване от това при предходния индекс. Няма известни вулканични изригвания с индекс по-голям от 8.[1][2] През 1994 г. скалата е актуализирана от Simkin и Siebert.[2]
База за сравнение
За отчитане на вулканичния експлозивен индекс се използва сравняването на различни фактори, които характеризират ерупцията, като водещ измежду тях е количеството изхвърлен материал. Отчита се височината на пепелния стълб, обема на изхвърлените вулканични материали като пепел, пирокластични потоци, тефра и продължителността на самото изригване.[1]
Вулканолозите разработват ВЕИ с идеята да се подпомогне оценката на климатичното въздействието на вулканичните изригвания. Индексът обаче не отразява количеството серен диоксид (SO2), постъпил в атмосферата при изригване, което не е непременно свързано с неговата сила. Той обаче е критичен фактор при определяне на климатичното въздействие на вулканичните изригвания. Поради това днес индексът се използва предимно за оценка на относителния размер на експлозивните ерупции.[1]
Обем на вулканичната ерупция. От ляво надясно – Йелоустоун (2,1 млн. г.), Йелоустоун (1,3 млн. г.), Лонг вали (6,26 млн. г.), Йелоустоун (0,64 млн. г.). 19 и 20 век – Тамбора (1815), Кракатау (1883), Новарупта (1912), Св. Елена (1980), Пинатубо (1991)
Големите експлозивни изригвания се случват много по-рядко, отколкото малките. Данните за броя на ерупциите в таблицата са дадени според записите на Смитсоновия институт до 1994 г.[2]
Изригвания, които определено са експлозивни, но не се разполага с друга описателна информация за оценка на техния размер, обикновено по подразбиране се класифицират с индекс 2 като умерени. Индексът на други изригвания, при които изхвърленият материал е натрупван в продължение на дълъг период от време и/или е попаднал много близо до отдушника, се понижава с една единица ВЕИ.[2]
Символи, изписвани след или вместо ВЕИ
„*“ – означава, че има различни данни за силата на изригването. Това се получава обикновено, когато най-силната ерупция е предшествана от по-слабо ниво на активност. Знакът се поставя след индекса на най-силното изригване, случило се между началото и края на вулканичната активност.[2]
„?“ – означава, че е трудно да се установи силата на изригването и за него има само косвени доказателства. Също се поставя след индекса.[2]
„+“ – означава, че силата на ерупцията е в горната граница на вулканичния експлозивен индекс. Поставя се обикновено при ерупции с индекс 4 и повече. В световен мащаб този знак е използван само след индекса на 22 познати изригвания.[2]
„^“ – знакът се поставя когато индексът е повишен с една единица с предположението, че в далечното минало са документирани само много силни изригвания. Към такова повишение се прибягва в много малко случаи, обикновено за ерупции, станали преди повече от 1500 години.[2]
„С“ – поставя се вместо индекса, когато изригването е придружено с колапс на калдерата, но силата му не може да се определи дори приблизително. Това обикновено се случва при много силни ерупции с индекс над 4.[2]
„Р“ – знакът се поставя вместо индекса при липса на количествени данни за изхвърления материал, но е уточнено, че изригването е от плиниански тип.[2]
Изригването е със сила 7 по ВЕИ и е най-мощното за цялото хилядолетие. Пелената от пепел понижава температурата на Земята с над 5 °F. В резултат на тази ерупция настъпва тъй наречената „година без лято“ (1816 г.) и загиват десетки хиляди души. Като резултат от него, през юни в Квебек пада 40-сантиметров сняг. Реколтата по целия свят е унищожена и според историка Джон Поуст предизвиква „най-голямата продоволствена криза в западния свят“.[5]
Това е един от най-известните вулканични катаклизми, който унищожава индонезийския остров Кракатау. Звукът от експлозията се чува в радиус от почти 5000 km. Силата на ерупцията е 6 – 7 по ВЕИ и предизвиква 57-метрова вълна цунами и мощни ураганни ветрове. Вулканичният облак циркулира в атмосферата повече от 2 седмици.[5]
Това е най-голямото изригване през 20 век. То става в толкова отдалечена част на Аляска, че учените трудно установяват кой точно вулкан е изригнал. Силата му е 6 – 7 по ВЕИ и изхвърля повече лава, отколкото всички вулкани в Аляска дотогава. Създава се калдера с диаметър 2 km и дълбочина 600 m. Вулканичната пепел се стеле в продължение на 3 дни и в най-големия град Кодиак на едноименния остров образува покривка от пепел, дебела 40 сантиметра.[5]
Вулканът се намира на остров Лусон, най-големия във Филипините. Считан е за спящ, тъй като не е бил активен повече от 500 години. Изригването е предшествано от многобройни земетресения и слаби изригвания, наблюдавани през април и май 1991 г. Властите обозначават три евакуационни зони около вулкана и до мощното изригване със сила 6 по ВЕИ близо 66 000 души са евакуирани. Това значително намалява броя на жертвите, които наброяват 850 души.[5]
