„Второто освобождение“ е български документален филм от 2021 година на историка проф. Евелина Келбечева и кинорежисьора проф. Светослав Овчаров. Филмът изследва на базата на архивни документи най-големия политически, финансов и нравствен прелом в новата българска история, предизвикан от съветската окупация на България от есента на 1944 до зимата на 1947 година. Филмът е правен повече от три години[1], изграден е изцяло от хроники и документи за това колко струва на България издръжката на Трети украински фронт на Червената армия, голяма част от които се оповестяват за пръв път във филма.[2] Консултант на филма е историкът доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Съдържание на филма
Във филма са използвани само и единствено документи на Съюзническата комисия – без възстановки, интервюта, актьори, както и почти без допълнителни анализи и коментари. Голяма част от показаните хроники и документи не са били достъпни допреди филма, а са били съвсем наскоро разсекретени от архивите на Министерство на външните работи.[3] Екипът на филма – проф. Келбечева, проф. Овчаров и доц. Груев – са първите, които отварят тези архиви и чрез филма ги правят публично достояние.[4]
Сред представените документи са:
- позицията на българската делегация, водена от министъра на външните работи в ОФ правителството Петко Стайнов, която заминава за Москва, за да договаря за т.нар. Московско примирие със СССР, САЩ и Великобритания; позицията, която на практика не е резултат от преговори, а безусловно приема условията на СССР, завършва с призива „Съдете ни!“[5]
- паметка на Политическия отдел на Трети украински фронт, която описва как е бил създаден митът за „освободителните действия“ на съветските войски.[3] Окупацията на руснаците трябвало да бъде представена като „освобождаване“ за втори път на България от чуждо робство.[6]
- списък с над 150 имена на обикновени хора, прегазени от съветски камиони, ограбени домове и изнасилени от пияни съветски войници жени;[3]
- списък, показващ килограмите хранителни продукти, поръчвани от съветски офицер да му бъдат безвъзмездно доставени,[3] и други.
На база на документите, според изчисленията на историците, издръжката на Червената армия възлиза на между 50% и 75% от брутния вътрешен продукт на Царство България.[3]
На премиерата на филма проф. Евелина Келбечева казва: „Това, което трябва да бъде разбрано от този филм е, че станалото между 1944 – 1947 г. е най-дълбокият катаклизъм, който България изживява. И не говорим само за продоволствена криза, за икономическа, финансова криза. Говорим за разнищване на дълбинната социо-културна тъкан на българското общество“.[5]
Прием
Световната премиера на филма „Второто освобождение“ е на 17 септември 2021 година в рамките на София Филм Фест.[7]
Филмът участва в 26-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в София от 17 до 23 февруари 2022 г. Филмът печели две награди:
- Наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци: „За гражданска смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“;
- Награда на Българската национална филмотека: „За майсторството и страстта, с които отстоява истината за драматични събития в националната история, за да я предаде на следващите поколения“.[8]
Филмът е излъчен по Българската национална телевизия на 30 април 2022 г., на 65-ия ден от Руското нападение над Украйна. По този повод режисьорът на филма Светослав Овчаров пред „Панорама“ казва: „И в най-мрачните си представи не съм си мислел, че някой ден този зловещ PR ще направи този филм толкова актуален. Доброто и злото трябва да се назовават, но във времената, те много често разменят своите места.“[1]
От друга страна, филмът среща и някои критики. Проблемна се оказва употребата на термина „освобождение“ в контекста на конкретните събития.[9] Въпроси повдига и твърдението в петата минута на филма, според което: „Към 5 септември, датата на обявяване на войната, на територията на България имало около 20 хиляди немски войника. България била скъсала отношения с Германия. Нямало никакъв конкретен повод за обявяване на война“. Съгласно дневника на генерал Никола Михов, когато генерал Маринов съобщава новината за обявената от Русия война, първата работа на Министерския съвет е да скъса отношения с Германия.[10] За същата последователност на събитията дава информация и сайтът на Посолството на Федерална република Германия в София.[11]
Източници
- ↑ а б Режисьорът Светослав Овчаров: Доброто и злото трябва да се назовават. Панорама, БНТ, 18.03.2022. Последен достъп: 04.05.2022.
- ↑ Второто освобождение Архив на оригинала от 2022-05-19 в Wayback Machine.. Сайт на Дом на киното. Последен достъп: 04.05.2022.
- ↑ а б в г д Евелина Келбечева и битката за историята, „Свободна Европа“, 04.04.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ Документалният филм "Второто „освобождение“ – поуки от историята или защо трябва да си научим скриваните факти (Интервю на Ирина Недева с проф. Евелина Келбечева и Светослав Овчаров), Сайт на БНР, 29.03.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ а б Христов, Х. Филмът за съветската окупация на България стартира при голям интерес, Сайт „ДС.бг“, 18.09.2021. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ Драганов, И. Второто освобождение – митове и факти…, в. „Култура“, 23.02.2022. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ „Второто освобождение“, Сайт на Международен София Филм Фест. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ Наградите на 26-ия фестивал на българското документално и анимационно кино са вече известни! Сайт на Национален филмов център, 23.02.2022. Прикачен файл: "Награди на 26 Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“. Последен достъп: 06.05.2022.
- ↑ Проф. Евгения Калинова: Знаем ли важните факти за съветската окупация в контекста на вътрешните и външните събития? – Marginalia.bg
- ↑ ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ - Сите Българи Заедно
- ↑ Хроника на българо- германските отношения и взаимни посещения[неработеща препратка]
Външни препратки
