Сярската декларация от ноември 1918 г.„Назад към автономията “ на Димо Хаджидимов Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война . Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония .
Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация , в която се обявяват против подялбата на Македония .[ 1] Гьорче Петров , Димо Хаджидимов , Таската Серски , Петър Ацев , Павел Христов , Христо Татарчев , Петър Попарсов и Михаил Герджиков . На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към емиграцията в България “ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж . В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония , теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията “, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация “. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин “.[ 2]
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
„
Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[ 3]
“
След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на възстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба към БЗНС на Александър Панов , както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов , арх. Никола Юруков , Славчо Ковачев , Милан Грашев , Йордан Анастасов и други.[ 4]
↑ Палешутски, Костадин . Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 . София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78.↑ Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941 . София, Издателство на БАН, 1983. ↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 123.↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“ , Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г. 
