Владимирската икона на Божията майка (на руски: Влади́мирская ико́на Бо́жией Ма́тери; Vladimirskaja ikona Boschijei Materi, транслитерация: Vladimirskaja ikona Božiej Materi, на украински: Вишго родська ікона Божої Матері), накратко Владимирская, е икона от края на 11 или началото на 12 век, национална светиня на Русия и по този начин една от най-важните икони на цялото руско православие.
Произход
Според легендата тази икона е един от трите портрета, които евангелист Лука е направил на Богородица и Младенеца Христос. През 5 век се твърди, че е пренесен от Йерусалим в Константинопол по заповед на император Теодосий II. Изследванията на изображението не потвърждават тази легенда. По-скоро се твърди, че иконата е направена в Константинопол в началото на 12 век и представлява изключителен образец на къснокомнинската иконопис.
История
След като Киевска Рус е „покръстена“ от обръщането към християнството на Владимир I през 988 г., има голяма нужда от религиозни предмети за практикуването на новата вяра и литургия. Тази нужда се задоволява с внос на тези предмети от Константинопол. Две икони на Божията Майка също са дошли в Киев по този начин между 1131 и 1136 г., едната от които вероятно е Владимирската, която е била почитана като чудотворен образ в манастира „Девичи“ във Вишгород (близо до Киев).
През 1155 г. иконата е пренесена във Владимир от името на княз Андрей Боголюбски, където се съхранява в катедралата „Успение Богородично“ (Успенски катедрален храм). Андрей Боголюбски е княз на Владимир и Суздал, а от 1157 г. велик княз на Киев; Той избира Владимир за резиденция на великия княз и по този начин за политически център на Киевска Рус, тогавашната Руска империя. Във Владимир Андрей Боголюбски построява множество бели каменни сгради, включително катедрали, манастири и укрепления. Като спасителна Богородица от Владимир, иконата на Богородица става най-почитаният образ в Русия през 14 век.[1]
Най-известният и най-публикуван откъс от иконата Владимирская, както е известна накратко на руски.
През 1395 г. иконата отново е преместена и пренесена в Москва, където по-късно заема мястото си в иконостаса отдясно на Царската врата на катедралата „Успение Богородично“ през 15 век.[2] От 16 век се смята за най-почитаната икона в Москва.[3]
След като иконата е изнесена от Успенската катедрала на Кремъл през 1918 г., тя е изложена в Държавния исторически музей на Червения площад през 1926 г., преди да бъде добавена към колекцията на Третяковската галерия през 1930 г. С инвентарен номер 14243 сега се намира в църквата-музей „Свети Николай Толмачашки“ (на руски: Музей-храм Святителя Николая в Толмачах, Musei-chram Svyatitelja), която е част от Третяковската галерия в Толмачах).
Национална светиня
Владимирская в музейната църква на Третьяковската галерия
Славата на иконата се основава на легенди около предполагаемите чудеса на иконата, които са тясно свързани с действителни исторически събития в руската история. Всичко започва, когато конете, които трябва да откарат иконата в Ростов, отказват да продължат във Владимир. Смята се, че иконата е отговорна за основаването на новата столица и нова империя (Великото княжество на Владимир). През 1395 г. се казва, че иконата е спасила Москва от нападението на Тимур. И се казва, че иконата е спасила Русия от гибел още два пъти: през 1451 г. и 1480 г. Годината 1480 е особено важна, защото именно по време на стойката на Угра започва Великото московско княжество при Иван III. – разбира се с помощта на Владимирская – за да укрепи властта си, преди Иван IV Грозни да успее най-накрая да отблъсне Златната орда.
Друга история разказва, че по време на нападението на германския Вермахт над Москва през декември 1941 г. Йосиф Сталин наредил иконата да бъде сложена в самолет, който прелита над града, за да защити населението и града.
Най-забележителната характеристика на иконата от историческа гледна точка на изкуството несъмнено е изключително високото качество на нейната живопис. Въпреки това, както показват интензивните проучвания на Руските държавни реставрационни работилници през 1919 г., само лицето и шията на Божията майка, лицето на младенеца Христос и незначителни части от фона датират от първоначалния период на създаване на иконата.
Иконографски този начин на изобразяване на Богородица с младенеца Христос принадлежи към т. нар. елевски тип. Елеуса (на гръцки състрадателна, милостива) или Умиление (умиление – на руски за чувство) означава, че Мария, носеща мафорион, се обръща с любов към детето и интимната връзка между двете става ясно видима,[4] при което скръбното изражение върху лицето на Мария има за цел да покаже, че тя вече може да предвиди Страстната седмица, която ще се появи в бъдещето. Пряк предшественик и тясно свързан тип на това изображение на Елеуса е Одигитрия. Владимирская е най-старият оцелял екземпляр от този тип, който е особено разпространен в Русия.
Артистичността и концепцията на Владимирская са с най-висока елегантност и безопасност. Преходът от контурна линия към моделирана повърхност в лицата е извършен изключително внимателно; лицето на Богородица показва характерни черти на високата византийска живопис като тесни, заострени очи, дълъг нос и тесни устни и брадичка.[2]
Разни
Логото на продуцентската компания на Мел ГибсънIcon Productions изобразява част от Владимирская.
Църквата на Дева Мария от Владимир в Пенцберг, Горна Бавария, е посветена на нея.
Източници
↑ Kurt Weitzmann: Die Ikone. 6. Bis 14. Jahrhundert, München 1978, S. 80f.; Ivan Bentchev: Zum Verhältnis von Original, Kopie und Replik am Beispiel der Gottesmutter von Wladimir und anderer russischer Ikonen. In: Russische Ikonen. Neue Forschungen, herausgegeben von Eva Haustein-Bartsch, Recklinghausen 1991, S. 153–158; Vladimir Ivanov: Das grosse Buch der russischen Ikonen, herausgegeben durch das Patriarchat von Moskau, Freiburg im Breisgau 1988, S. 10 (Abb. 1), 13.
↑ абGeorge Heard Hamilton: The art and architecture of Russia (in der Reihe Pelican History of Art). Yale University Press, Williamstown, Mass. 1980, S. 107.
↑Чудотворный образ Владимирской Божией Матери (Das wundertätige Abbild der Gottesmutter von Wladimir). In: Anatolij Nikolajewitsch Tschirwa: Drevnosti Rossijskogo gosudarstva. AO „Kapital i Kul'tura“, Moskau 1995, ISBN 5-86976-003-8, S. 14.
↑Steiner, Peter. Mutter Gottes des Erbarmens // 18 (Jg. 74). Фрайбург Брайсгау, Christ in der Gegenwart, 2022. с. 10 – 11.
.jpg)
