Великото херцогство Франкфурт (на немски: Großherzogtum Frankfurt; на френски: Grand-duché de Francfort) съществува от 1810 до 1813 г. в Рейнския съюз с площ от 5160 км² и 302 000 жители (1810). Неговата резиденция е Ашафенбург.
На 16 август 1810 г. се въвежда нова Конституция на Великото херцогство по образец на Наполеоновия кодекс (Code Civil).[1] Далберг премахва крепостничеството, реформира училищната система и издава закон за еманципацията на евреите. Далберг напуска Великото херцогство на 30 септември 1813 г. и се отказва от трона на 28 октомври в полза на доведения син на Наполеон Йожен дьо Боарне.
Konrad M. Färber (Hrsg.): Carl von Dalberg. Erzbischof und Staatsmann (1744 – 1817). MZ-Buchverlag, Regensburg 1994, ISBN 3-927529-03-6 (каталог)
Konrad M. Färber: Kaiser und Erzkanzler, Carl von Dalberg und Napoleon; die Biographie des letzten geistlichen Fürsten in Deutschland. Mittelbayerische Druck- und Verlagsgesellschaft, Regensburg 1994, ISBN 3-927529-51-6 (Diss. Univ. München 1982)
Jochen Lengemann: Parlamente in Hessen 1808 – 1813. Biographisches Handbuch der Reichsstände des Königreichs Westphalen und der Ständeversammlung des Großherzogtums Frankfurt. Insel-Verlag, Frankfurt am Main 1991, ISBN 3-458-16185-6 (Die Hessen-Bibliothek)