Великият везир се назначава и сваля само от османския султан в периода до Танзимата.
Великият везир е държател и съхранител на държавния печат на Османската империя. Великият везир свиква заседанията на дивана, в които участват другите везири. Заседанията на дивана са се провеждали в специална стая, наричана „под купола“ в Топкапъ сарай. Службата на великия везир се е помещавала във Високата порта.
В периода на съграждане и укрепване на Османската империя до 1364 г. е използван само терминът „везир“. Първият от везирите, който получава титлата „велики везир“, е Чандарлъ Кара Халил Хайредин паша по времето на Мурад I (майка му е от персийски произход), през 1364 г. Първият велик везир е инициатор за въвеждането на кръвен данък и за създаването на еничарския корпус, който е в основата на османската военна и политическа мощ до 1826 г.
След ликвидирането на еничарския корпус (1826) и с началото на Танзимата (1839) великите везири придобиват статут, подобен на министър-председателите в европейските страни.
