Василий Хейман

Василий Хейман
руски офицер
Роден	1823 Ковненска губерния, Руска империя
Починал	13 април 1878 Карс, Османска империя
Националност	Русия
Награди	орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ орден на свети Владимир орден „Света Анна“ Орден „Свети Станислав“
Военна служба
Звание	генерал-лейтенант

Василий Александрович Хейман (на руски: Василий Александрович Гейман) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878)

Биография

Василий Хейман е роден през 1823 г. в Ковненска губерния в семейството на офицер от Руската армия, като е представител на известната еврейска фамилия Heymann. Средно образование завършва в Гродненската гимназия. Постъпва в Руската армия като унтерофицер в 22-ри Нижненовгородския пехотен полк. В състава на 16-и Грузински стрелкови батальон участва в Кавказката война. Бие се храбро при експедицията на генерал-майор Михаил Воронцов и военни операции в продължение на 20 години (1845 – 1865). Произведен е в първо първо офицерско звание поручик с назначение в 80-и Кабардински пехотен полк през 1848 г. Командир на 75-и Севастополски пехотен полк (1861). Произведен е във военно звание генерал-майор от 1863 г. и генерал-лейтенант с назначение за командир на 20-а пехотна дивизия от 1872 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). В началото на 1877 г. е Назначен е за командир на главните сили на Действуващия руски корпус на Кавказкия фронт от 28 434 офицери и войници и 92 оръдия. Участва в командването на главните действията на Кавказкия фронт. Автор на идеите за водене на войната, развити в „Записка за военните съображения в случай на война с Турция на Кавказ“. Отличава се при превземането на Ардахан, първата обсада на Карс, вторите боеве при Алвиар-Аладжакската позиция, превземането на прохода Деве бойня, битката при Зевин, Даяр и др. Разбива главните османски сили Ахмед Мухтар паша. Има значителен принос за успешното завършване на войната на Кавказкия фронт.

Награден е с Орден „Свети Георги“ II ст. Непосредствено след края на войната се заразява от тиф и умира на 13 април 1878 г. в град Карс.

Източници

• Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 172.