Вале́рий Бори́сович Харла́мов (1948 – 1981) е водещ [1][2]съветскихокеист, нападател на суперотбора на ЦСКА (1967 – 1981) и сборния отбор на СССР(1969 – 1980), заслужил майстор на спорта на СССР (1969). Двукратен олимпийски шампион(1972, 1976) и осемкратен световен първенец, обявен за най-добър хокеист на СССР (1972, 1973). Член на Залата на хокейната слава на НХЛ на САЩ и Канада(2005).
Биография
Валерий Харламов е роден в семейството на шлосера Борис Сергеевич и бежанката отБилбао Бегония и е наречен на името на Валерий Чкалов. В детство си се разболява от ангина, която се усложнява с ревмокардит и порок на сърцето, което го ограничава във физкултурните занимания. Все пак баща му, любител на руския хокей, го завежда на ледената пързалка, където Валерий попада под ръководството на треньора на ЦСКА Борис Кулагин и младежът преодолява здравословните си проблеми.
Въпреки че няма как да преодолее дребния си за хокеист ръст от 173 см, Валерий бързо прави впечатление на талантлив и нестандартно импровизиращ спортист. Дебютира за ЦСКА срещу отбора на Новосибирск, но е твърде млад за да се задържи в основния отбор и е изпратен да трупа опит и мускули във военния отбор на Чебаркул. След 34 гола в 40 мача Харламов се връща в елитния ЦСКА. Кариерата му е във възход и през 1968 г. той дебютира и за „Сборная“ срещу отбора на Канада. Попада в националната селекция за Световното първенство в Швеция през 1969 г., когато отбелязва и първия си гол за СССР срещу домакините на турнира. Съветският отбор се класира първи по брой вкарани голове и печели световната титла, а Харламов и съотборниците му са обявени за заслужили майстори на спорта на СССР.
През този период се формира и Тройката Михайлов – Петров – Харламов – изключително успешно взаимодействащи си като съотборници в ЦСКА и Сборная хокейни нападатели. Често мощният Петров отнемал шайбата, пъргавият Харламов я подавал, а лидерът Михайлов реализирал гол[3]. Техниката на пързаляне и изобретателността на Харламов му печелят любовта на запалянковците. През 1971 г. неговите голове във финалната среща печелят нова световна титла за СССР. А за предстоящите олимпийски игри се готвила тактическа изненада – Харламов бил преместен в атакуваща тройка с Викулов и Фирсов. Ротацията в Сапоро се оказва много успешна – Харламов става голмайстор на турнира след два хеттрика и само един мач без гол. С тези му 16 точки – 9 гола и 7 асистенции СССР става олимпийски шампион по хокей на лед.
Следващото предизвикателство пред Сборная е Суперсерията от мачове СССР – Канада през 1972 г. След осем мача и 63 гола в Монреал, Торонто, Уинипег, Ванкувър и Москва Харламов, Третяк и Якушев получават световна слава. Традицията е продължена през 1974 г., след което е променена в мачове на клубно ниво. ЦСКА среща последователно отборите от НХЛ Ню Йорк Рейнджърс и Монреал Канейдиънс и Харламов изиграва едни от най-запомнящите се мачове в кариерата си. На Зимните олимпийски игри 1976 в ИнсбрукТройката Михайлов – Петров – Харламов е възродена, но отново Валерий е най-запомнящ се забивайки победния гол във финала на хокейния турнир.
На върха на славата си през 1976 г. Харламов претърпява автомобилна злополука, която едва не прекъсва кариерата му. След серия от операции и тежък възстановителен период той се връща на пързалката с гол и овации срещу „Крылья Советов“. През декември същата година той отново е в Сборная и печели нови успехи под ръководството на Виктор Тихонов. През 1979 г. забива своята шайба номер 1000 срещу „Спартак“, а през сезона 1981/82 г. става за единадесети път шампион на СССР. Въпреки това Тихонов не го кани в националния отбор за предстоящия турнир в Канада, изтъквайки слабата му спортна форма. Действително, 33-годишният Харламов не е и в добро състояние на духа. Няколко дни след това разочарование, на 27 август1981 Валерий Харламов, съпругата му и брат ѝ загиват в автомобилна катастрофа, когато неговата ГАЗ-24 Волга се врязва в товарен ЗИЛ-131. На погребението в Кунцево се стичат хиляди запалянковци, но големите отсъстващи са със Сборная в Канада. Там те печелят турнира, посвещавайки победата си над домакините с 8:1 на Валерий Харламов.
Статистика
Статистически данни, приведени от сайта www.legendsofhockey.net[4] и допълнени с материали от хокейни енциклопедии[5].