Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
Портрет на Петър I дьо Лузинян от Андреа ди Бонаюто
Бащата на Валентина – Бернабо Висконти, я дава за жена на графа на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на ЙерусалимПетър II от рода Лузинян, единствен син на кипърския и йерусалимския крал Петър I Кипърски и на съпругата му Елеонора Арагонска. Преговорите започват през януари 1364 г. Петър I Лузинян идва в Европа, за да насърчи кръстоносния поход срещу мамелюците и посещава двора на Бернабо. Споразумението предвижда двоен съюз: Валентина да се омъжи за наследника на Петър I, а брат ѝ Карло да се ожени за Маргарита дьо Лузинян, сестра на краля. Съюзът между Милано и Кипър се базира на икономически цели: Висконти желаят да защитят ломбардските интереси в Средиземно море, започвайки с износа на платове на Изток и с вноса на подправки и памук, а Лузинян искат да гарантират своето привилегировано положение по тези пътища, както и конкретна подкрепа срещу враговете си. Освен това съюзът служи за укрепване на антигенуезкия съюз, към който скоро се присъединява и съперничещата Венеция. Двойният брак е сключен в Милано чрез пълномощник на 2 април 1376 г. и в Никозия лично през лятото на 1378 г.
През юни 1378 г. Валентина напуска Милано и се отправя за Кипър с голям багаж и свита (в която влизат брат ѝ Лудовико Висконти и братовчед ѝ Лукино Новело Висконти). Тя носи зестра от 30 хил. флорина, докато останалите 70 хил. от обещаната сума са похарчени от баща ѝ във войната срещу Генуа. По пътя спира в Павия, Пиаченца, Парма, Реджо и Ферара. Тя достига Венеция, където е посрещната от дожа и пребивава в двореца на Федерико Корнер, който има значими търговски интереси в Кипър. Венеция предлага шест галери, към които са добавени шест въоръжени кораба на името на кипърския монарх на териториите на арагонския крал Петър IV Арагонски. От своя страна Петър IV провежда политика на баланс в Средиземно море в ущърб на генуезците, влезли наскоро в антивенециански съюз с краля на Унгария и Полша. Флотът напуска Венеция на 1 юли 1378 г. и пристига в Кипър пет дни по-късно. От крайбрежието дворът продължава към Никозия. Скоро венецианските и каталонските кораби са наети от съпруга ѝ Петър II, за да се опитат, без голям успех, да завладеят Фамагуста.
След пристигането си Валентина има разногласия със свекърва си Елеонора. Предвид напрегнатите им отношения през 1380 г. Петър II решава да отпрати майка си в Каталония.
Съпругът на Валентина умира внезапно на 13 октомври 1382 г. в Никозия. Дъщеря им е изключена от наследяването. За наследници са обявени чичото на Петър II – Джакомо, който е в затвора в Генуа, и сестра му Маргарита. На Валентина е гарантирана пожизнена пенсия от 15 хил. флорина. Доходът ѝ е гарантиран от земи, разположени в северната част на острова между Перистерона и залива Морфу, недалеч от Никозия.
Следващи години
Валентина се опитва да получи регентството за двегодишната си дъщеря си, но мнозина в Кралския съвет искат да видят спазена линията на мъжкото наследяване в лицето на Янус Лузинян. Валентина застава начело на фракцията на онези, които предпочитат продължителното регентство, за да се преговаря за освобождаването му. В крайна сметка обаче привържениците на Лузинян надделяват и получават освобождаването му от генуезците през 1385 г. в замяна на окончателния отказ от Фамагуста.
Въпреки че не успява да получи регентството за дъщеря си и по този начин управлението на кралството, Валентина остава в Кипър. Скоро след това дъщеря ѝ умира. Янус забранява на Валентина да стъпва в двора. Междувременно баща ѝ е лишен от власт от племенника си Джан Галеацо Висконти, а братята и сестрите ѝ са разпръснати или подчинени на новия владетел. Валентина е принудена да се оттегли във владенията, дадени ѝ от съпруга ѝ.
Умира на 13 октомври 1393 г. в Никозия.
Брак и потомство
∞ 1. 2 април 1376 (с пълномощник) в Милано, юли-август 1378 в Никозия за Петър II (*1354/57, † 13 октомври 1382),[7] граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим, от когото има една дъщеря:
дъщеря († сл. 1382, погребана в Св. Доминик в Никозия), като жена е изключена от наследяване.
.svg)
.svg)
