Български народни инструменти

Български народни инструменти

Българските народни музикални инструменти са музикални инструменти, използвани при изпълнението на българска народна музика, като някои от тях са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област.

В българската народна музика се използват 6 основни народни инструмента - кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан, барабан, както и характерни за отделни фолклорни области, като тарамбука, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, баян, цафара, бръмбазък, чанове, зурна.

Например цафарата е характерна само за северняшката фолклорна област, баяна само за добруджанската фолклорна област, тарамбуката и зурната за македонската фолклорна област, чановете за родопската фолклорна област и т.н. Материалите, от които са произвеждани тези инструменти, са най-често дърво, кожа, в отделни случаи при струнните волски или конски косъм, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината, а баяна има много по-сложно устройство и е направен от различни материали.

Повечето от народните инструменти са духови – кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна. Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови) и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните – тъпан, тарамбука и чанове. Акордеонът и баянът спадат към клавишно-меховите музикални инструменти.

Тази статия за музикален инструмент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.