Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“

Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“
Challenger-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Челънджър“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Челънджър“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Топаз“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Хайфлаер“
ПроизводителКорабостроителници в Чатъм и Девънпорт, Великобритания
Планирани2
Построени2
В строеж1900 г. – 1905 г.
В строй1904 г. – 1929 г.
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5970 t (нормална)
Дължина113,4 m
Дължина между перпендикулярите
106,7 m
Ширина17,1 m
Газене6,1 m
Броняна палубата: 37 mm
(по скосовете: 76 mm);
на бойна рубка: 152 mm;
щитове оръдия: 76 mm;
гласис на машинното отделение: 127 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разшрение;
18 водотръбни котли Babcock & Wilcox
(Durr на „Eнкаунтър“)
Мощност12 500 к.с. (9,32 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21 възела
(38,9 km/h)
Далечина на
плаване		7000 мили при ход 10 възела;
Запас гориво: 1100 t въглища
Екипаж450 – 490 души
Въоръжение
Артилерия11×1 152 mm;
9×1 76 mm;
6×1 47 mm
Торпедно
въоръжение		2×1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“ в Общомедия

Челънджър (на английски: Challendger) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, на Британския Кралски флот построени през 1900-те години на 20 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Хайфлаер“. Стават тяхна усъвершенствана версия, често са обединявани в един тип с предшествениците. От проекта са построени 2 единици: „Челънджър“ (на английски: HMS Challendger) и „Eнкаунтър“ (на английски: HMS Encounter). Този тип завършва линията на развитие на бронепалубния крайцер 2-ри ранг с парни машини. Следващите бронепалубни крайцери в Кралския флот са строени с турбинни силови установки, а впоследствие са прекласифицирани на леки крайцери.

Проектиране

Котел Babcock & Wilcox, корабен вариант

Работата над последващото развитие на крайцера от втори ранг, построяването на които се предвижда в рамките на програмата за 1899 – 1900 г., започва в средата на 1899 г., като проект за модифициран „Хермес“ („Хайфлаер“) с по-мощна силова установка (12 500 к.с., 1020 тона). Малко са променени обводите на корпуса, в оглед достигането на по-висока скорост. Към февруари 1900 г. е готов ескиза на новия 355 ft корпус разчетен за мощност от 13 000 к.с. и ход от 21,5 възела. Освен това за котлите „Белвил“ се появява привлекателна алтернатива – котлите Babcock & Wilcox (B&W) разработка на САЩ. Макар за новите котли да е необходимо повече място, в хода на експлоатацията отзивите за тях са положителни[2]. Парните котли от тази система се отличават с голяма простота, надеждност, икономичност и ниска цена[3]. Новият крайцер, е счетен като подходящ съд за тяхното изпробване. По сравнение с „Белвилите“ B&W изискват приблизително 10 фута по-голяма дължина и 200-тонен ръст водоизместимост, което струва възела допълнителна скорост[2].

Подготовен е общ проект, който е подходящ за разполагането на котли от всякакъв тип. Корпусът е с 5 фута по-дълъг, отколкото корпуса на „Хермес“ и с 2 фута по-широк (за съхраняване на устойчивостта), в резултат на това водоизместимостта се увеличава с приблизително 250 тона. Разчетната стойност на кораба съставя не повече от 300 000 £. Това е с 50 000£ повече, отколкото стойността на „Талбот“ HMS Talbot. Мощността от 12 500 к.с. е достатъчна само за 21 възела и проектантите намаляват максималната скорост. Увеличаването на мощността ще иска прекомпоновката на цялата силова установка[2].

Конструкция

Encounter

Моделните изпитания показват, че формата на корпуса е не много по-ефективна, отколкото на „Хермес“ на ход над 16 възела и много по-малко ефективна при по-ниска скорост. Непрекъсната морска скорост се получава само с половин възел повече, отколкото на „Хермес“, защото котлите B&W, дават едва 70% от максималната си мощност при продължителна работа, по сравнение със 75% на котлите „Белвил“. По-дългите машинни помещения, при почти същата дължина на корпуса, не позволяват да се увеличи мястото за погребите и въглищните ями. Въоръжението съответства на въоръжението на „Талбот“ и „Хермес“, с изключение на това, че за новия съд се използва нов модел 6-дюймово оръдие и седем, а не 10 торпеда[2].

Чертежите получават утвърдяване от Съвет на 8 юни 1900 г., в програмата за 1900 – 1901 година са заложени два крайцера от типа „Челънджър“. За „Челънджър“ са планирани котлите B&W, но в средата на 1900 г., е решено, че вторият кораб ще получи котли „Дюр“[2].

Корпус

Корабите имат максимална дължина 113,4 м (372 фута), ширина 17,1 м (56 фута) и проектно газене 6,1 м (20 фута) при нормална водоизместимост[4].

Въоръжение

Котка на крайцера HMAS Encounter

Главният калибър се състои от единадесет 6-дюймови (152 мм/45) оръдия Mk VII. Една оръдейна установка е разположена на бака, две други – на юта. Останалите осем оръдия са поставени по дължината на левия и десния борд. Те стрелят с 45,4 кг снаряди и имат максимална далечина на стрелбата от 10 000 ярда (9100 м). Боекомплектът им съставлява 2200 изстрела (200 снаряда на ствол)[2]. Осем 12-фунтови (76-мм) оръдия са предназначени за защита от миноносците. Боекомплектът им съставлява 2400 изстрела (300 снаряда на ствол)[2]. Едно 12-фунтово (76-мм) 8 cwt оръдие е предназначено за поддръжка на десанта. Също така на крайцерите има шест 3-фунтови оръдия „Хочкис“ и два подводни 18-дюймови (457 мм)[ком. 1] торпедни апарата[4].

Брониране

Схемата на броневата защита повтаря предходния тип.

Палуба – 37 мм, скосове – 76 мм, щитове на оръдията на главния калибър – 76 мм, рубка – 152 мм, гласис на машинното отделение – 127 мм[4].

Силова установка

Корабите са снабдени с две 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка задвижваща свой вал, работещи с пара която изработват, 12 котли Babcock & Wilcox (Challenger)[5] или водотръбните котли „Дюр“ (Encounter). Котлите B&W са по-тежки и заемат по-голям обем, но са по-мощни, отколкото котлите „Белвил“, използвани при типа Highflyer. Котлите са разчетени за достигането на ход 21 възела (39 км/ч). Силовата установка е разчетена за достигането на мощност от 12 500 конски сили (9300 кВт)[2].

Крайцерите носят максимален запас въглища от 1150 дълги тона (1170 т)[2].

История на службата

  • HMS Challendger е заложен на 1 декември 1900 г., спуснат на вода на 27 май 1902 г., в строй от 30 май 1904 г.
  • HMS Encounter е заложен на 28 януари 1901 г., спуснат на вода на 18 юни 1902 г., в строй от 21 ноември 1905 г.[6]

Оценка на проекта

„Челънджърите“ са последните британски бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, развитието на които започва с „Медея“ почти петнадесет години по-рано. В процеса на развитието им техните размери и стойност примерно се удвояват[2].

Сравнителни ТТХ британските бронепалубни крайцери II ранг[2]
Характеристики „Медея“[7] „Аполло“[8] „Астрея“[9] „Еклипс“[10] „Арогант“[11] „Хермес“[12] „Челънджър“[13]
Година на спускане на вода на главния кораб 1888 1890 1892 1895 1896 1898 1902
Водоизместимост, дълги тона 2800 – 2950 3454 4360 – 4430 5690 5842 – 5850 5690 5974
Артилерия 6 – 152-мм, 9 – 57-мм, 1 – 47-мм 2 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 57-мм, 1 – 47-мм 2 – 152-мм, 8 – 120-мм, 10 – 57-мм, 1 – 47-мм 5 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 76-мм, 6 – 47-мм 4 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 76-мм, 3 – 47-мм 11 – 152-мм, 9 – 76-мм, 6 – 47-мм 11 – 152-мм, 9 – 76-мм, 6 – 47-мм
Торпедни апарати 4×1 – 356-мм 4×1 – 457-мм 4×1 – 457-мм 3×1 – 457-мм 3×1 – 457-мм 2×1 – 457-мм 2×1 – 457-мм
Брониране, мм Палуба – 25(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 37(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 51(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 Палуба – 37(76), борд – 51 мм (12 м при носовия край), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 229 Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152
Енергетична установка, к.с. 7000 7000 7500 8000 10 000 10 000 12 500
Максимална скорост, възела 19,5 – 20 18½ 18¼ 18½ 19 20 21

Впоследствие Кралският флот предпочита да строи бронепалубни крайцери от 2-ри ранг с турбинни силови установки.

Аналози
„Такасаго“
„Касаги“
„Богатир“
„Шаторено“
Сравнителни ТТХ на „Челънджър“ и неговите аналози
Представител „Богатырь“[14] „Такасаго“[15] „Касаги“[16] „Хермес“[17] „Челънджър“[17] „Шаторено“[18]
Страна  Руска империя  Япония  Япония  Великобритания  Великобритания  Франция
Водоизместимост, т 6611 5344 5688 5780 6067 8025
Въоръжение 12×152 мм, 12×75 мм, 8×47 мм, 2×37 мм 2×203 мм, 10×120 мм, 12×76 мм, 6×42 мм 2×203 мм, 10×120 мм, 12×76 мм, 6×42 мм 11×152 мм, 9×76 мм, 6×47 мм 11×152 мм, 9×76 мм, 6×47 мм 2×164 мм, 6×138 мм, 10×47 мм, 5×37 мм
Брониране, мм палуба – 35 – 70, кули – 125, каземати – 80, щитове оръдия – 25, рубка – 140 палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114, рубка – 114 палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114, рубка – 114 палуба – 37 – 76, щитове оръдия – 76, рубка – 152 палуба – 37 – 76, щитове оръдия – 76, рубка – 152 палуба – 40 – 100, каземати – 40 – 60, щитове оръдия – 55, рубка – 160
Енергетична установка, к.с. 19 500 15 500 13 492 10 264 12 500 24 964
Максимална скорост, възела 23,55 22,5 22,5 20,5 21 24

Сравнението със съвременните на „Челънджър“ чуждестранни бронепалубни крайцери от II ранг, такива като „Богатир“, „Такасаго“, показва, че по своите основни характеристики британците не превъзхождат, а по някои показатели и отстъпват на „шестхилядниците“ и японците, например по скорост и въоръжение.

Коментари

  1. ↑ Фактическото ∅ на торпедата е 17,72 дюйма (450 мм).

Източници

  1. ↑ Всички посочени характеристики са според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 192 – 193.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Victorian Era 2012.
  3. ↑ Судовые котлы паровые
  4. ↑ а б в All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 1980, с. 79.
  5. ↑ The Times Naval & Military intelligence.
  6. ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 79.
  7. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 167 – 168.
  8. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 175.
  9. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 180.
  10. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 182.
  11. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 185.
  12. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 191.
  13. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 192 193.
  14. ↑ Заблоцкий В. П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010. с. 6 – 7.
  15. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 273.
  16. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 273 – 274.
  17. ↑ а б Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 191.
  18. ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 208.

Литература

  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Челленджер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!