Крайцерът „Аметист“ става първият голям военен кораб с паротурбиннаенергетична установка. Първоначално Кралският флот смята да построи още 4 крайцера от този тип, но впоследствие започва строежа на крайцери скаути. По този начин, крайцерите от типа „Топаз“ са последните бронепалубни крайцери 3-ти ранг в британския флот.
Проектиране
През април 1901 г. са поръчани 21½-22 възловикрайцера със съвършено нова конструкция, въоръжени с десет 4-ри дюймовиоръдия (нов образец) и осем 3 фунтовипротивоминни оръдия. Скоростта на проекта не е избрана случайно, а целта е да се надмине немския тип „Газеле“[Бел. 1]. Контролерът на флота, контраадмирал Мей по-късно обяснява, че 6 дюймовите оръдия не са разглеждани, поради това, че са сметнати за по-мощни отколкото е необходимо, а следва да се увеличи броя оръдия (за да се увеличи вероятността да се уцели бърза и маневрена цел). Общият калибър на основнатабатарея (ГК) е избран за улесняване подаването на боеприпасите. При разглеждането на проекта, е оценено като желателно корабите да носят повече оръдия от ГК, отколкото имат „Газелите“[2].
Поставянето на новото въоръжение изисква по-голяма дължина и повече мощност. През май Директора на военноморското строителство моли за допълнителна водоизместимост и пространство, необходими за добавянето на 1200 к.с. към съществуващия проект. В края на май военноморския Съвет се среща отново и отново увеличава изискванията. Сега те искат 12 4 дюймови оръдия (от съществуващ модел, оказва се, че новото оръдие няма да е готово в необходимия срок), плюс всичките 3-фунтови и два 356 mm торпедни апарата. Дванадесетте 102 mm оръдия са с две повече, отколкото на немските кораби, но британският снаряд е по-лек от снаряда на 105 mm немско оръдие[3].
Котлите също трябва да са нови, с тънкостенни тръби с малък диаметър, за да се постигне скоростта от 21¾ възела. Защитата следва да съвпада с тази на типа „Пелорус“, нормалният запас въглища следва да е 300 дълги тона. Максималният запас, за да се достигне далечина на плаване от 5000 морски мили на 10 възела, по предварителни оценки, трябва да бъде 780 тона[4].
Конструкция
На следващия ден след заседанието на Съвета на (28 май) Уилям Уайт оценява, че за да постигне по-високата скорост и по-голямото въоръжение новият крайцер следва да е с 30 фута по-дълъг и ще е необходима водоизместимост от минимум 3000 тона с мощност от 10 000 до 10 500 к.с. За да се подобри мореходността при тези промени увеличават височината на бака. Най-голямото изменение, след одобряването на проекта, е преминаването от 356 mm на 450 mm торпеда, с намаляване на запаса от тях на четири от пет[5].
Въоръжение
Главният калибър е от дванадесет 102 mm/40 (QF 4 inch Mk III) оръдия в единични установки[6]. Далечината на стрелба при тях е до 8200 m. Техния 25 фунтов снаряд (11,34 kg) се оказва недостатъчно мощен. През 1907 г. е разработен нов 31 фунтов (14,06 kg) снаряд. Боекомплектът е 2400 изстрела (200 снаряда на ствол)[7].
Бронирование
Броневата палуба се явява главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата има дебелина 19 – 25 mm, скосовете спускащи се към бордовете имат дебелина 25 – 51 mm. Бойната рубка има дебелина на стените 76 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър са с дебелина 25 mm[8].
Силова установка
„Топаз“, „Сапфир“ и „Даймънд“ са с по две парни машини с мощност около 10 000 индикаторни конски сили (7460 кВт) и развиват максимална скорост около 22 възела (40,7 км/ч). „Аметист“ е с парни турбини, ставайки първия кораб, по-голям от разрушител с такава силова установка. Той развива мощност от 12 000 к.с. и достига скорост 23 възела, макар максималното плаване на 10 възела при него да е по-малко, силовата установка е по-ефективна на висока скорост и по сравнение с братята му далечината на плаване при него при скорост от 20 възела е повече.
„Топаз“ и „Даймънд“ носят 10 котли „Лейърд-Норман“ („Аметист“ – „Яроу“, „Сапфир“ – „Рид“).
Турбините на военните кораби
В британския флот са проведени обширни сравнителни изпитания на парни машини и турбини, на основата на сравняването на два еднотипни крайцера. Оказва се, че на ход до 15 възела разходът на гориво е по-нисък за машин, при над 15 за турбините[9].
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
Norman Friedman. British Destroyers From Earliest Days to the Second World War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2009. ISBN 978-1-59114-081-8.
Jane’s Fighting Ships 1905 – 6. A Reprint of the 1905/6 Edition of Fighting Ships. New York, ARCO PUBLISHING COMPANY, INC., 1970.