Маратон (на английски: Marathon) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Мърси“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Също така са и първите британски кораби, които са ориентирани за достигане на числено превъзходство над потенциалния противник.
Всичко от проекта са построени 5 единици, проектът е известен и като тип „М“, защото всички кораби на проекта носят имена започващи с буквата М: „Маратон“ (на английски: HMS Marathon), „Мажисьен“ (на английски: HMS Magicienne от (на френски: Magicienne; на български: Вълшебница), „Медея“ (на английски: HMS Medea), „Медуза“ (на английски: HMS Medusa) и „Мелпомена“ (на английски: HMS Melpomene). Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Аполо“.
Проектиране
След построяването на модерните в техническо отношение и достатъчно мощни бронепалубни крайцери от типовете „Леандър“ и „Мърси“, британското Адмиралтейство преразглежда потребностите на флота. Доколкото главните потенциални противници на флота тогава – Франция и Русия не строят нищо подобно, строежът на подобни, скъпи кораби е просто разточително. Заедно с това много държави приемат доктрината и се готвят за воденето на крайцерска война против Великобритания, с концепцията за възможно преоборудване на бързоходни граждански съдове в спомагателни крайцери. За борба с подобен противник мощните кораби са чисто разточителство. Още повече, че разтеглените комуникации на Британската империя изискват огромен брой крайцери и изискванията за икономия на ресурси са просто очевидни.
В резултат на това започва строителството на неголеми и евтини кораби от 2-ри ранг, но строени в големи серии. Първият опит в това направление са крайцерите от типа „Маратон“, те представляват намалена версия на „Ривърите“, като чувствително им отстъпват по всички качества, освен по скорост.
Намалената стойност на „Маратон“, по сравнение с предшествениците им, е много удовлетворителна за Адмиралтейството. Въоръжението на крайцерите, макар и по-слабо, напълно съответства на поставените пред тях задачи. В останалите си параметри проектът обаче е неудачен. Мореходността им е явно недостатъчна – корабите са много силно заливани с вода и в хубаво време, а на пълна скорост забиват носа във вълните. Вследствие на това нито един от тях не достига планираната скорост от 20 възела. Корпусът е много тесен и няма нормални условия за обитаване на екипажа, дори в намален състав. Особено лошо е положението на огнярите, които работят много тесни отсеци. Независимо от бързото превъоръжаване на крайцерите със скорострелна артилерия, тяхната бойна ценност остава невисока.
Източници
↑Всички посочени характеристики са според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 167 – 168.
Литература
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.