Боян Николаев Райнов е български скулптор и художник.
Биография
Роден е на 22 февруари 1921 г. в София. Син е на писателя, философа и художника, академик Николай Райнов, и е брат на писателя Богомил Райнов. Завършва Художествената академия в София със специалност Стенопис.
През 1947 г. заминава за Франция и работи към българското посолството в Париж. Същата година се ражда дъщеря му Диана-Мария, а той открива изложба с рисунки към книгата на Пол Елюар „Красавиците и зверовете“, с предговор от Жан Кокто. Това е първата приятелски протегната ръка към него.
През 1951 г. жена му Стела Райнова и дъщеря им Диана-Мария се връщат в България. Тогава агенти от Държавна сигурност отнемат паспорта му и парите и го оставят на улицата. През 1952 г. Стела и малката Диана се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП, не позволява те да напуснат Народна република България. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също е скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от СБХ. Срещата се осъществява в кафене в близост до Марсова поле. Преди това тя не е била пускана и не е поддържала връзки с баща си заради тоталния контрол над роднините на „невъзвръщенците“.[1]
Той е почетен гражданин на градчето Антони, намиращо се на 13 км от центъра на Париж, където е било ателието му.[1]
По случай 60-годишния му юбилей през 1982 г. във Франция е издадена пощенска марка с неговото произведение „Семейството“.
През 2023 г. м. януари излиза пъвия документално-биографичен роман за скулптора "Боян Райнов майстор на обичта". Автор е Тед Тодоров. През 2024 г. романът е преведен на френски език. Авторът на превода е ученикът от Френската гимназия Валери Колев.
Умира на 5 април 2005 г. в Париж.
Творчество
Правил е скулптури от метал и от нов материал – полиестер с метални стружки и смоли, който имитира камък и може да се полира – от тази материя са повечето негови по-големи неща. Работил е и в бронз, олово и цинк.[1]
До 1962 г. прави самостоятелни и излага в колективни изложби. През 1963 г. участва в „Изложбата на седемте тенденции на съвременната скулптура“ – представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наред с Жан Арп, Алберто Джакомети и др. Същата година получава Първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за произведението „Les Enlaces“ („Прегърнатите“).
Скулптурните му композиции „Приятелството между хората“ и „Градът“ са поставени на площади в предградия на Париж, а композицията „Хората и машините“ се намира в двора на техническия лицей в Шатене-Малабри – друго парижко предградие. Неговата скулптура „Пробуждане“ е монтирана на паркинга на борсата в самия център на френската столица. [2][3][4]
Литература
- Иво Милев и екип. Боян Райнов. Колекция Борис Бекяров. София, 2015.
- Тед Тодоров, Боян Райнов или невъзможното завръщане, документално-биографично издание, София, 2023[5]
- Тед Тодоров, Боян Райнов, майстор на обичта, документално-биографичен роман, 2023
Родословие
Бележки
- ↑ а б в „Макар и след смъртта, Боян Райнов най-после са завръща в родината си“, Vesti.bg, 15 май 2006 г.
- ↑ Боян Райнов – Биография | Галерия Ракурси, архив на оригинала от 16 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150616022704/http://www.rakursi.com/artists/brainov.htm, посетен на 12 юни 2015
- ↑ „Боян Райнов с първа изложба в Националната галерия“, в. „Новинар“, 19 януари 2015 г.
- ↑ „Невъзможното завръщане на Боян Райнов“, Портал за култура, изкуство и общество, 27 януари 2014 г.
- ↑ Йоана Кръстева, „Книги на писателя Тед Тодоров разказват за живота и творчеството на Боян Райнов“, БТА, 10 февруари 2023 г.
Външни препратки
- Пламен В. Петров, „Боян Райнов, или пак за фалшификатите“, Портал за култура, изкуство и общество, 9 март 2020
- Диана Райнова, „По повод статията „Боян Райнов, или пак за фалшификатите“, Портал за култура, изкуство и общество, 10 март 2020
Нормативен контрол | |
|---|
|
