Роден е в семейство на учители, които го образоват в дома им. Произхожда от персийски род. Завършва морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Постъпва на военна служба в 1-ви Туркестански линейни батальон и през 1892 година е вече с чин прапорщик. Изучава нравите, обичаите и културата на местното население, а също и узбекски език.[5] В 1894 година е подпоручик в Оренбургската казашка войска и се сражава на индийската граница. В 1897 година е кореспондент в Гръцко-турската война,[3] а до 1901 година обикаля Япония, Америка и Западна Европа.
Заклеване на кореспондентите Алфред Хейлс (целуващият знамето) и Борис Тагеев (пред знамето) в четата на генерал Иван Цончев (прав със знамето)
През 1902 година се включва в четата на генерал Иван Цончев на ВМОК. Участва в сраженията при Добро поле край Бистрица и при Царев връх със собствено отделение в четата на Стефан Николов. Като кореспондент предава серия репортажи за революционното движение в Македония и отразява бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[6] В края на 1903 година е изпратен на пропагандна обиколка заедно с Пьотър Орловац и Любомир Стоенчев в Западна Европа. Тримата посещават Будапеща, Любляна, Триест, Рим и Ница. Двамата руски журналисти изнасят сказки в защита на македонските българи и събират парични помощи за пострадалите от въстанието.[3][7] След това се завръща в Русия и става подпоручик от Оренбургската казашка войска.[8]
Автор е и на „Памирските походи. 1892-1895“ (на руски: Памирские походы. 1892 - 1895), в която описва военните конфликти в Памир и етнографските и военните особености на племената, населяващи Афганистан[9], а също и на „Русские над Индией“[10] и „Aerial Russia“.
През 1937 година е арестуван от НКВД и е разстрелян през януари 1938 година. На 26 март 1976 година е реабилитиран.[11]
Външни препратки
Тагеев, Борис, „Из македонских воспоминаний“ (1903-1904) – част 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7
