Боят при Айватово е бой между български и османски войски на 27 октомври*1912 г., част от съюзническите операции за овладяване на Солун по време на Балканската война.
Настъплението към Солун
От началото на войната (5 октомври) войските на балканските съюзници повеждат концентрично настъпление към Солун – най-големия град в Македония, подвластен на Османската империя. Гръцката армия настъпва от Тесалия по долината на Бистрица, а българската Седма пехотна рилска дивизия се спуска покрай Струма. След Кумановската битка, в която разбиват главните турски сили в Македония, в надпреварата към Солун[1] се включват и сръбски войски. Съюзниците не съгласуват действията си, но въпреки това сравнително малобройните османски сили не успяват да им се противопоставят. Между 9 и 13 октомври Струмският корпус търпи поражения от българите в боевете при Симитли и при Крупник.[2] На 20 октомври Осми корпус е разбит от гърците в сражението при Енидже Вардар.[3] Скоро след това Струмският корпус изоставя Рупелския пролом и отстъпва към Солун, преследван от Рилската дивизия. В този момент османските войски са деморализирани. Стотици войници дезертират или се разбунтуват, за да се предадат на съюзниците. На 22 – 23 октомври българите преодоляват пролома и завземат Демир Хисар при минимална съпротива от турския ариергард.[4]Авангардът на 7-а Рилска дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк) на 25 октомври.[5]
Ход на битката
На следващия ден, 26 октомври, 3-та бригада от състава на 7-а Рилска дивизия е на 12 km северно от Солун, пред височините около Айватово, където е оставен силен турски заслон от четири табора и една батарея. В ранното утро на 27 октомври бригадата, командвана от генерал-майор Спас Георгиев, предприема фронтална атака, съчетана с обход на десния фланг на противника. Огънят на турската артилерия не успява да спре атакуващите български части, те достигат в непосредствена близост до османските позиции и настъпват на нож. Турците започват отстъпление, което се превръща в бягство.[6]
Тази победа открива на българите пътя за Солун. Същия ден 27 октомври през северните квартали в града влизат български войски – кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг[7][8] под звуците на „Шуми Марица“ от българското и еврейско население (т.е. над 2/3 от нетурското население) окичило домовете си с български знамена.[9] Но по най-настоятелно искане на гърците от 27 октомври навлизането на основните сили на българската войска е спряно с мотива, че преди няколко часа комендантът на града Хасан Тахсин паша се е предал с войските си на гръцката армия.
Гърците, чиято армия е далеч от града, виждайки устремното българско настъпление започват на 26 октомври сепаративни преговори с турския комендант на града, споменатия Хасан паша. Притиснат от българските победи, срещу солиден подкуп[10] и правото да прехвърли турските войски към Цариград срещу българите, той капитулира без бой и подписва да предаде Солун на гръцката армия, която все още е сравнително далеч и започва да навлиза в града с основните си сили едва на 28 октомври, спешно подвозена с влакове един ден след първите български части.[1]
Бележки
↑ абМарков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.4. Надпреварата към Солун (от сайта „Книги за Македония“, 4 септември 2009)
↑Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 113 – 120
↑Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 334
↑Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 131 – 136
↑Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 182 – 184
↑Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 191 – 193
↑Ив. Лесичков, Как и защо се предаде Солун според сведенията на чужди военни кореспонденти и рапорта на ген. Тодоров, Шумен 1913, стр.11
.svg){kind=small}
