Общината е разположена в североизточната част на област Плевен, на северната държавна граница на република България с република Румъния, от километър 582 до километър 567 на десния бряг на река Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина (с площ 160 000 дка). Територията на общината е 285,046 km2 (285 046 дка), от които 12 110 дка са фонд „населени места“. Тя е една от малките общини в България и по площ от заема 9-о място сред 11-те общините на област Плевен, което съставлява 6,13 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 km2 от територията на общината. Тук, на брега на река Дунав при 530-ия километър е и най-ниската точка на общината – 19 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите югоизточни части на Никополското плато. Югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол се намира най-високата точка на община Белене – Санадиновски връх 255 m н.в. В пределите на общината попада изцяло най-големия български остров в река Дунав – Белене (41,1 km2).
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 560 до 582 km (километрите се броят от устието на реката). От Никополското плато водят началото си малки и къси реки и дерета, течащи на североизток и изток, водите на които в Свищовско-Беленската низина се разделят на множество напоителни канали за напояване на земеделските земи.
Население
Населени места
Общината има 6 населени места с регистрирано общо население 7803 души (по преброяването от 7 септември 2021 г.).[1]
Списък на населените места в община Белене, население и площ на землищата им
В общината живеят 8244 души души по настоящ адрес (към 15 март 2024 г.).[2] Естественият прираст в общината е отрицателен – под средния за областта (минус 98 за 2014 г.) и страната, което се дължи на ниския коефициент на раждаемост (около и под средния за областта и страната) и високия коефициент на смъртност (около и над средния за областта и страната). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, които до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]