Родена е в Бургщет, но израства в Пениг, Саксония. Завършва техникум по текстил и работи в Карлмарксщат (дн. Кемниц) като болногледачка и осветителка в градския театър. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.
Първите си творби Барбара Кьолер публикува в списания и в продължение на две години е сътрудник в областния литературен център. След обединението на Германия през 1990 г. поетесата остава без работа и преминава на свободна практика. Получава наградата на Фондация „Юрген Понто“ (1990). Това ѝ дава възможност да издаде първата си книга - „Немска рулетка, стихове 1984-1989“ (1991), за която е удостоена с поощрителното отличие към литературната награда „Леонс и Лена“. В 1994 г. Барбара Кьолер се преселва в Дуисбург, където се установява трайно. Излизат стихосбирките ѝ „Blue Box“ [Синя кутия] (1995) и „С лице към морето“[1] (1995). След 1996 г. поетесата представя „текстови инсталации“ под формата на временни или постоянни произведения, предназначени за общественото пространство. Показателна е изложбата ѝ „words for windows 2“ в ландтага на Северен Рейн-Вестфалия (1997), за която получава литературната награда на провинцията.
В 1995 г. Барбара Кьолер е избрана за „градски писател“ в Райнсберг, а през 1997 г. е гостуващ писател в университета Уоруик, Великобритания. Публикува поетическия цикъл „cor responde“ (1998) и сборника с поезия и проза „Племенницата на Витгенщайн“ (1999) – литературен отглас към романа на Томас Бернхард„Племенникът на Витгенщайн“ (1982). През 2000 г. Барбара Кьолер участва в проекта „to change the subject“ с текста „Ничия жена“. Произведенията на поетесата са твърде различни във формално отношение, но ги обединява една основна тема: животът на Аз-а в езиковото пространство.
.jpg)
