PROFILBARU.COM

Баня Лука
Бања Лука
	Баня Лука Бања Лука
— град —
	Баня Лука
Страна	Босна и Херцеговина
Ентитет	Република Сръбска
Регион	Босненска Крайна
Площ	1238,89 km²
Надм. височина	163 m
Население	199 963 души (2013); 161 души/km²
Кмет	Драшко Станивукович
Основаване	6 февруари 1494 г.
Пощенски код	78000
Телефонен код	051
Официален сайт	www.banjaluka.rs.ba
	Баня Лука в Общомедия

Баня Лука (на сръбски: Бања Лука, Бањалука, Banja Luka или Banjaluka; на босненски: Banja Luka) е град в Босна и Херцеговина, столица на Република Сръбска. Населението на града през 2013 година е 199 191 души, втори по големина град в Босна и Херцеговина след столицата Сараево.

История

Археологическите находки показват, че по бреговете на река Върбас е имало древни поселения още от времето на палеолита. Тук е живяло племето мезей и в 9 година преди н.е. те били покорени от римския пълководец Германик и територията им обявена за част от римската провинция Илирия. По време на Римската империя са познати целебните свойства на минералните извори. От това време датира и внушителната крепост „Кастел“ на р. Върбас, която е възстановена и представлява туристическа атракция. През 6 и 7 век тук се заселват славянски племена, предците на днешното население на Босненска Крайна.^[1]

Първоначално името на града се споменава като Върбас в старинен ръкопис от 1320 година. Унгарският крал Владислав II през 1494 година назначава за комендант на крепостта в Баня Лука Юрай Микулашич. Градът, който е най-силно укрепената крепост в района на гр. Яйце, пада под османска власт през 1528 година. Скоро след това столицата на Босна е преместена от Сараево в Баня Лука. По време на турското владичество Ферхад паша Соколович основава ново селище при вливането на р. Църквена в р. Върбас, което е част от днешна Баня Лука. Оттогава Баня Лука фигурира неизменно в турските стратегически планове. Градът е място на жестоки стълкновения в австрийско-турските войни особено в битката през 1773 г., когато и двете страни понасят големи жертви.^[1]

През 1878 година Баня Лука е включен в състава на Австро-Унгарската империя и става административен център. В политиката на австро-унгарците за модернизиране живота в цяла Босна и Херцеговина Баня Лука не прави изключение. Разгръща се строителство на административни и обществени сгради, на важни железопътни линии, които обхващат цяла Крайна. Построени са голямо дървопреработващо предприятие и цигарена фабрика. Изгражда се модерна инфраструктура и градът е водоснабден. В края на 19 век е издигнат и импозантният православен храм „Света Троица“.^[1]

От този период датира и Банският двор – резиденция на наместника на австрийския император, а по-късно, по време на Кралство Югославия – на губернатора на Крайна. Днес в Банския двор е седалището на президента на ентитет Република Сръбска. Той е и културен център на града. Банският двор е обявен за защитен културен паметник на Босна и Херцеговина.^[1]

Когато в страната се засилва националистическото движение срещу австро-унгарската анексия за независима Босна, в Баня Лука се провежда нашумял процес срещу 156 сърби, 16 от които са осъдени на смърт и присъдите им изпълнени. Изразител на патриотичните и демократичните тежнения на своя народ от онова време е големият сръбски писател-революционер Петър Кочич, класик на сръбската литература. Градският парк носи неговото име, на централно място в него е поставена скулптурата на писателя.^[1]

По време на Втората световна война Баня Лука е жестоко бомбардиран от настъпващите немски окупационни части.^[1]

Силно земетресение през октомври 1969 година засяга града и причинява множество разрушения, но с помощта и на международната общност пострадалите райони са напълно възстановени.^[1]

С подкрепата на тогавашното българско правителство е постоено училище което впоследствие е наречено на български революционер Георги Стойков Раковски.

След разпада на СФРЮ в районите на Босна и Херцеговина настъпват сериозни промени. Макар военните действия да не са нанесли преки поражения върху сградния фонд на Баня Лука, демографският характер на района е силно променен. Юридически Сараево е столица на ентитет Република Сръбска но де факто Баня Лука е реалната столица и там се помещават президентът на ентитета и правителството.^[1]

В периода на Кралство Югославия и особено в годините на СФРЮ в Баня Лука се развива с усилени темпове промишлеността. Тук работят модерна леярна, металообработващи и машиностроителни заводи, предприятия за електрооборудване, за автомобилни части, дървообработващи и мебелни предприятия. Развита е също кожарската индустрия. Има модерни текстилни предприятия. Работи фабриката за цигари, построена по времето на Австро-Унгария. На базата на механизираното селско стопанство се развиват консервната промишленост, лозарството и винопроизводството.^[1]

Физико-географска характеристика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Климат

Баня Лука има топъл, влажен климат, с мека зима и обилни валежи, както и рекорден брой слънчеви дни през годината, което е характерно за Панония и Посавина. С право той се смята за един от най-зелените градове на Босна и Херцеговина.^[1]

Климатични данни за Баня Лука, Република Сръбска
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	22,3	25,2	27,6	31,4	35,4	39,2	41,4	41,4	38,3	34,8	26,7	23,5	41,4
Средни максимални температури (°C)	3,7	6,8	12,0	17,2	22,0	25,0	27,2	26,9	23,3	17,4	10,8	5,2	16,5
Средни минимални температури (°C)	−4,6	−2,3	0,7	4,7	9,0	12,4	13,7	13,3	10,1	5,7	1,6	−2,6	5,1
Абсолютни минимални температури (°C)	−26,4	−27,4	−18,2	−5,9	−1,4	0,9	5,3	1,8	−1,4	−6	−14,3	−20,4	−27,4
Средни месечни валежи (mm)	70,5	62,6	77,7	89,2	95,7	111,8	93,6	83,6	95,0	83,3	97,7	88,9	1049,6
Източник: Хидрометеорологична служба на Баня Лука (1961 – 2003) ((en))

Население

Година	Население
1879	9650
1885	11 375
1895	13 566
1910	14 800
1921	18 001
1931	22 165
1948	31 223
1953	38 135
1961	50 650
1971	90 831
1981	123 937
1991	142 644

През 1991 година населението на града е 143 079 души. Мнозинството от населението на града са сърби, значителна част от тях са бежанци от Република Сръбска Крайна.

Етнически състав

Баня Лука
Година на преброяване	1991	1981	1971
Сърби	70 155 (49,03%)	51 839 (41,82%)	41 297 (45,46%)
Мюсюлмани	27 689 (19,35%)	20 916 (16,87%)	23 411 (25,77%)
Хървати	15 700 (10,97%)	16 314 (13,16%)	17 897 (19,70%)
Югославяни	22 645 (15,82%)	30 318 (24,46%)	4606 (5,07%)
Други	6890 (4,81%)	4550 (3,67%)	3620 (3,98%)
Общо	143 079	123 937	90 831

Образователна структура

Със съгласието на турските власти през 1832 година в Баня Лука се откриват сръбски православни училища. От 1864 година датира и първото женско училище. С присъединяването на Босна към Австро-Унгария образователното дело отбелязва бурен разцвет. Изграждат се първата търговска гимназия, църковно хърватско училище, девическа гимназия.^[1]

Днес в Баня Лука има 29 средни училища с около 18 500 ученици. Университетът на Баня Лука е основан през 1975 година с пет факултета: правен, икономически, механо-инженерен, технологичен и електроинженерен. По същото време са открити Педагогически колеж и Висше училище за икономика и търговия. Създадени са: Институт по история, Икономически институт, Селскостопански институт, Институт за борба със земетръсите, Институт за икономика и развитие, Изследователски строителен институт, Научноизследователски институт за развитие и планиране, Център за приложение на науката в селското стопанство.^[1]

Културни забележителности

Днешният Национален театър в Баня Лука е наследник на Националния театър на Върбас, основан през 1930 година. По време на последната война театърът изнася стотици пътуващи представления. Наред с драми от световната класика на Уилям Шекспир, Бернард Шоу, Александър Дюма, Николай Гогол, Жан Пол Сартр, Бранислав Нушич, се поставят и пиеси на Светислав Милосавлич, Любиша Джокич и др. Театърът участва и в редица международни театрални и танцови прояви, предимно в балканските страни.^[1]

В Баня Лука функционира и Академия за сценични изкуства.^[1]

Националният музей на града е с богата музейна сбирка и библиотека. Разполага с районни музеи в градовете – Бихач, Дървар, Яйце, Приедор.^[1]

Музеят за съвременно изкуство в Баня Лука разполага с постоянна колекция и показва редица изложби на чуждестранно и местно изобразително изкуство.^[1]

В града се намира сградата на управление на Радио и телевизия на Република Сръбска.

Спорт

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Местен футболен тим е Борац, основан през 1926 година.^[2]

Побратимени градове

Бари, Италия Белград, Сърбия (от 2003 г.) Битонто, Италия Кампобасо, Италия Грац, Австрия	Кайзерслаутерн, Германия (от 2003 г.) Кран, Словения (от 2006 г.) Лвов, Украйна Модин, Израел (от 2010 г.) Москва, Русия (от 2003 г.)	Нови Сад, Сърбия (от 2006 г.) Патра, Гърция (от 1995 г.)^[3] Сремска Митровица, Сърбия Вестерос, Швеция (от 1969 г.) Земун, Сърбия