Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е кръстоносна държава, създадена през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход и просъщестувавала до 1430 година, когато е завладяна от деспотство Морея.
Територия
Териториално ядро на княжеството е полуостров Пелопонес. До 1263 година, с изключение на няколко пристанища, собственост на Венеция целият полуостров е част от Ахейското княжество. Зависими територии са Атинското херцогство, графство Кефалония и Наксоското херцогство (Херцогство на архипелага).[1]
Географското положение на княжеството е стратегическо, тъй като е транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството е своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.
Столица
Според повечето изследователи столица на Морея при управлението на Вилердуените е Андравида, където най-често резидират принцовете. По време на анжуйската власт главен град на княжеството е Кларенца - пристанище, намиращо се най-близко до Италия. В Кларенца се установяват баюлите и се събира Парламентът, съставен от представители на аристокрацията, духовенството и градското съсловие. Градът е защитен с крепостни стени, на 5 километра от него е разположен замъкът Клермон (Хлемуци).[2]
История
Във византийската епоха, от 800 г. до 1205 г., на територията на полуострова е обособена самостоятелна тема Пелопонес.
Ахейското княжество първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1224 година, след падането на Солунското кралство - на латинския император. През 1267 година във Витербо са подписани два договора. С единия латинският император в изгнание Балдуин II предава на сицилианския крал Шарл I Анжуйски сюзеренитета над Ахейското княжество, а с другия морейският княз Гийом II дьо Вилардуен става васал на сицилианския (неаполитанския) крал в замяна на военна и финансова помощ срещу Византийската империя. След смъртта през 1278 година на Гийом II, последният мъжки представител на династията на Вилардуените, Морея преминава под властта на Анжуйските крале, които изпращат в княжеството свои наместници - баюли.[3]
Владетели на Ахейското княжество
Бележки
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 211.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 223-227.
- ↑ Дюлгеров, Никола. Западният модел на управление в Егея - франки и венцианци (XIII-XIV век), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2023, с. 71-74.
Вижте също
Литература
- Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
- Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.
Външни препратки
