Асен Даскалов

Асен Даскалов
български революционер
Роден	19 февруари 1899 г. Радомир, Княжество България
Починал	10 август 1925 г. (26 г.) Батановци, Царство България

Асен Петров Даскалов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Асен Даскалов е роден на 19 февруари 1899 година в Радомир. Завършва основно образование в Радомир, после в 1919 година Педагогическото училище в Кюстендил, като по това време е привърженик на анархизма.^[1] През 1920 година става студент по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Заедно с Иван Михайлов, колегата си юрист Кирил Дрангов, поета Любомир Весов и Илия Кушев Даскалов е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. През пролетта на 1921 година Асен Даскалов напуска университета и се отдава изцяло на революционна дейност. Става четник в четата на Димитър Джузданов, а по-късно и в четата на малешевския войвода Борис Тиков. Даскалов показва сподобности на добър стрелец и получава индивидуални задачи - хвърля бомба срещу колата на земеделския министър Райко Даскалов край Парламента и граната в правителствената ложа в Народния театър,^[2][3] където на представление са Стамболийски и част от министрите му. И при двата атентата няма жертви, като остават съмнения, че Асен Даскалов умишлено не изпълнява смъртните присъди^[4]. След атентатите Асен Даскалов е изпратен с чета в Македония, където той известно време е войвода.

Асен Даскалов взема дейно участие в акцията на ВМРО в Горна Джумая на 12 септември 1924 година, когато са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.^[5][6][7][8]

Асен Даскалов е убит на 10 август 1925 година на гара Батановци по заповед на Иван Михайлов.^[9] За неговите качества Михайлов в своите спомени пише следното:

„

Даскалов бе майстор стрелец. А бе готов да се хвърли в най-рисковани предприятия. Склонен бе към авантюри. За моментни, бързи акции той бе истински тигър.[10]

“

Бележки

1. Бъчварова, Свобода. По особено мъчителен начин... Том първи. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-473-8. с. 64.
2. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 27, 28 март 1923 г., стр. 1
3. Земледелски глас - седмичен орган на сдружени земеделци от Варненски окръг / печ. Д. Тодоров - Варна / брой 26, 09 февруари 1923, стр.2
4. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър), архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713171859/http://www.krumblagov.com/fifty/47.php, посетен на 4 февруари 2011 
5. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
7. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София^{[неработеща препратка]}
8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 119.
9. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 115.
10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 217-218, 714.