Арнолд фон Зирсберг получа бащиния му Зирсбург. През 1242 г. брат му Йохан получава половината от замък Киркел и през 1250 г. се нарича „фон Киркел“.
Резиденцията на рода е замък Зирсбург (Зирсберг). Замъкът служи за контрол на корабоплаването и търговските пътища. Господарите фон Зирсберг са в персоналунион също господари на Дилинген от другата страна на река Саар. Дилинген тогава не е самостоятелно господство, а принадлежи към Зирсбург.[1]
Фамилия
Арнолд фон Зирсберг се жени за Елизабет († сл. 1264). Те имат два сина:[2][3]
Йохан фон Зирсберг (* пр. 1284; † 1319), рицар, женен за Катерина де Тионвил († сл. 1299) († сл. 1299; родители на:
Катарина фон Зирсберг († 1311), омъжена пр. 6 април 1300 г. за фогт Боемунд фон Хунолщайн-Цюш († 7 януари 1334)
Арнолд фон Зирсберг († сл. 1306)
Литература
Josef Hilt: Geschichte der Siersburg, Kurzfassung mit Übersichtskarte Siersburg-Niedtal, hrsg. vom Heimat-und Verkehrsverein e.V. Siersburg, 2., erweiterte Auflage, Siersburg 1986.
Kurt Hoppstädter: Burg Siersberg, in: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes, Vom Faustkeil zum Förderturm, hrsg. v. Kurt Hoppstädter u. Hans-Walter Herrmann, Bd. 1 unter Mitwirkung von Erhard Dehnke, Saarbrücken 1960, S. 192 – 196.
Anton Jakob: Die Siersburg im Wandel der Jahrhunderte, Saarlouis 1958, S. 37.
Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, Limburg (Lahn) 2001
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 29.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 46.
Източници
↑Anton Jakob: Die Siersburg im Wandel der Jahrhunderte, Saarlouis 1958.